Журналистиката е трупан опит и шанс …

Журналистиката е трупан опит и шанс …

Анна Цолова: Журналистиката е трупан опит и шанс да попаднеш в добри ръце, когато започваш

Познатата ви усмихната журналистка, която всеки ден ни пожелава „Добро утро” от телевизионния екран, ни подаде ръка, когато започвахме и ни беше най-трудно. Пожела ни от сърце късмет и ето, че ние оцеляхме и продължаваме напред. След като понатрупахме опит и смелост, решихме в навечерието на Коледа да я поканим като специален гост в рубриката ни „На прицел”, където традиционно разговаряме с успели в своята професия хора, които уважаваме и от които има какво да научим. Тъй като бе трудно да определим кой да проведе интервюто с нея, всеки от екипа зададе своя въпрос. Тя бе отново така любезна да ни отговори, за което й благодарим. Благодарим й, че все намира време за нас, че не забравя своя град, своето училище и учители и й желаем здраве и свобода! Такава, каквато е необходима на всеки журналист. И на всеки човек!

– Какво е Вашето образование и какъв е пътят до БТВ?
– Завършила съм българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Работила съм в две телевизии – почти 2 години в Канал 3, където започнах след конкурс, за който разбрах от обява. В БТВ работя от създаването на телевизията, след като минах през три етапа на пресяване на кандидатите за работа. Кандидатствах по обява, която беше пусната в столичните всекидневници.
– Разкажете някои спомени от обучението си в нашето училище – забавни, скъпи; кои бяха най-важните предмети за Вас и кои неглижирахте?
– Бях по–скоро прилежна ученичка и не съм нарушавала правилата на училището. Бях лош ученик по математика, признавам си. Но помня г-жа Маринова, която ни преподаваше математика. Много светъл и интелигентен човек. Имах няколко неизвинени отсъствия, защото в 11 клас се влюбих!
– Как се забавлявахте като ученици?
– Срещи с приятели. Обикновено се виждахме „на бордюрите” на фонтаните. Като ученичка съм ходила едва няколко пъти на дискотека, и то с вечерен час. За пръв път се прибрах у нас след 12 през нощта вечерта, когато станах на 18 години, малко преди да завърша училище. Като ученичка нямах необходимост от нощен живот. Като студент после си наваксах! 
-Кога последно сте виждали училището ни и как ви се струва то?
– Видях училището миналата година и завидях на днешните ученици. Училището е неузнаваемо и много красиво. Споделих с приятели, че не съм виждала такова училище в България.
– Някога мислили ли сте да потърсите реализация извън България и защо останахте тук?
– Не съм мислила за това, но разбирам хората, които не могат да се реализират тук. Не всеки има шансовете, които съм получила аз.
– Има ли бъдеще в Родината за младите хора, които са избрали да се занимават с журналистика?
– Учете журналистика в чужбина. Това моят съвет. И работете в България.
– Участвали ли сте някога в Клуб по журналистика като нашия и смятате ли, че това помага?
– Не съм участвала никога и като ученичка не съм мислила, че ще бъде журналист. Мечтата ми беше да стана адвокат. Сега се радвам, че не се сбъдна мечтата ми. А вашият клуб е чудесен, защото ви помага да трупате опит още отсега. Журналистиката е трупан опит и шанс да попаднеш в ръцете на добри журналисти, когато започнеш. Аз имах този шанс и го пожелавам на всички.
– Има ли българският журналист свободата да говори и пише това, което мисли?
– Не мога да говоря от името на всички български журналисти. Аз се чувствам свободна и не се автоцензурирам. По-страшна от цензурата е автоцензурата.
– Има ли журналист, на когото се възхищавате, от когото се учите?
– Ако става въпрос за телевизионен журналист – Лари Кинг. Прочетете книгата му „Как да водим разговор”. Ще ви е много полезна.
– Кое е интервюто, което Ви е притеснило много и сте го запомнили? А за кое интервю се готвихте най-дълго? И как изобщо се преодолява „сценичната треска”?
– В началото всички интервюта бяха трудни. Всичко е въпрос на опит. И сега се притеснявам, когато трябва да правя интервюта с хора, които говорят рядко. Не искам да изпускам момента и искам да взема максималното от ситуацията и интервюто. Иначе помня трудни интервюта с политици, които проявяват агресия в ефир.
– Имате ли време за забавления и какви са Вашите хобита?
– Забавлявам се с детето си и от няколко месеца спортувам комбинирана гимнастика. Забавленията, свързани с вечерни излизания, не ме изкушават по никакъв начин. Изморила съм се от тях, а и съм свикнала с режим, който не ми позволява да излизам вечер.
– Лесно ли се става в 4 часа, за нас е трудно да повярваме, че е възможно?
– Ако искаш нещо, то става. Важи за всякакви ситуации. Не се оплаквам от асоциалния си живот. Срещам се с достатъчно хора около работата ми. Обичам си работата и затова не ми пречи да ставам в „нечовешкия” според вас час. Нито един ден не съм влизала в телевизията с чувството, че не ми се работи и че не искам да правя това. 
– Ние посвещаваме този брой на темата „Уважаваме ли родния си език?”. Вие какво мислите – накъде върви той? Какво е впечатлението Ви от срещата с различни хора?
– Въпрос на себеуважение е да си грамотен и да познаваш и използваш правилно родния си език. Работих много, за да се откажа от грешните ударения, които слагаме в нашата част от България – Западната, както и твърдото изговаряне на някои думи.
– Има ли значение езиковата култура, когато формирате отношението си към някого? Запомнили ли сте някои от събеседниците си с най-метафоричен език, с най-богат речник например?
– Аз се влияя от грамотността на хората, с които общувам. Имало е случаи, в които не обръщам внимание на писмен зрителски сигнал само защото е неграмотно написан.
– А какво мислите за ученическата униформа – ние винаги питаме, защото обмисляме варианти за това?
– Аз съм „ЗА” ученическата униформа.
– Вие ни пожелахте късмет в първия брой и ние оцеляхме и продължаваме напред. Какво ще пожелаете сега на екипа на вестника и на всички ученици от „Иван Вазов”?
– Бъдете здрави и смели! Нали знаете, че Господ обича смелите!

Екипът на В@з Буки Веди

Още новини