Константин Пенчев: Бъдете много горди, когато носите униформата на „Иван Вазов”

Константин Пенчев: Бъдете много горди, когато носите униформата на „Иван Вазов”

Скъпи читатели, изключително сме щастливи да ви представим интервюто ни с омбудсмана на Република България г-н Константин Пенчев. Знаете, че в тази рубрика ви срещаме с хора, които ние много уважаваме заради техния професионализъм, заради пътя, който са извървели, заради всичко, което са постигнали. Сигурни сме, че с такива примери ще си вдъхваме увереност и сила по нашия път, който предстои да извървим. А пътят на г-н Пенчев за нас е впечатляващ, личността му – будеща респект и истинско уважение. Като започнем от Юридическия факултет на Софийския университет и специализация във Франция, преминем през Софийски градски съд, Софийски окръжен съд, адвокатска практика, народен представител, председател на Върховния административен съд – и това е само част от професионалната му кариера. Благодарим му за отзивчивостта и се надяваме да ви бъдем полезни в името на общата битка за права, в името на общата битка срещу бездуховността.  

– Господин Пенчев, кои от функциите и правомощията на Вашата институция засягат нас, учениците?

– Националният омбудсман е и омбудсман на децата, така че вие – учениците, можете да се обръщате към мен винаги, когато са нарушени ваши права или когато прецените, че някой засяга правата на ваш съученик или приятел. Трябва да знаете, че детето е гражданин като всички други и има права като на всяко човешко същество. То просто не може да ги защитава само в пълна степен и затова трябва по-големите да се грижат за спазването им.  Много важно е да знаете, че освен задължения – да слушате родителите си, да си учите уроците и т. н., имате и права. Например никое дете не може да бъде дискриминирано на основа на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, етнически или социален произход, имуществено състояние, увреждане. Детето има право на живот, на закрила и грижа, право да бъде отглеждано в семейна среда. Едно от важните права, които има детето, е да изразява своите възгледи свободно по всички въпроси, отнасящи се до него. Когато някое от тези ваши права е нарушено, можете да се обърнете към националния омбудсман с писмо, изпратено на адрес: 1202 София, ул. „Джордж Вашингтон” № 22, чрез електронна поща: ombudsman@ombudsman.bg или по телефона: 02/8106955. Ако се притеснявате, че някой може да ви санкционира за това, че ме сезирате, можете да поискате от мен да запазя името ви в тайна.

– Кои са основните документи, които трябва да познаваме, за да знаем своите, на учениците, права? И какво е впечатлението Ви – познават ли ги българските ученици?

– Има два важни документа, в които са регламентирани правата на всички граждани на възраст под 18 години. Международният акт е Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето, а вътрешният документ е Законът за закрила на детето. Не всички ученици са запознати с правата, които са разписани в тези актове, и това е проблем, с който, съвместно с Министерството на образованието, младежта и науката, се опитваме да се справим чрез кампанията „Участвам и променям!”. Много важно е обаче възрастните да познават тези права, за да не допускат нарушаването им.

– По какви въпроси получавате най-често жалби и получавате ли съдействие от институциите, срещу които са отправени?

– Най-много са жалбите срещу доставчиците на парно, ток, вода, мобилните оператори. След тях се нареждат оплакванията, свързани със социални услуги – пенсии, надбавки за деца, хора с увреждания и социално слаби граждани. На трето място са жалбите, свързани с правото на собственост. Обикновено институциите се отнасят много сериозно към препоръките на омбудсмана. Разбира се, има и такива, които не изпълняват предписанията ми и аз ги посочвам като пример за лоша администрация в годишния доклад на институцията, който внасям всяка година в Народното събрание.

– Има ли случай, който да ви е трогнал особено силно?

– Към омбудсмана хората се обръщат не за да се похвалят, че животът им е хубав. Често те подават жалба при мен, след като са останали недоволни от работата на други институции и аз съм тяхната последна надежда. Така че много често усещам болката на тези хора и тяхното отчаяние. Това винаги ме трогва и се опитвам да помогна с каквото мога.

– Получавали ли сте жалби от ученици (родители), свързани с проблеми в училище? От какъв характер са?

– Получавам такива жалби. Например няколко дни, след като се срещнах с учениците от училището в едно хубаво село и си говорихме за правата им, получих жалба от един възпитаник на това училище, който твърдеше, че конкретен учител не преподава уроците си съобразно утвърдената програма. Тогава направихме проверка и детето се оказа право. След намесата ни преподавателят започна да спазва програмата, а името на ученика запазих в тайна от директорката и от преподавателите. Другите жалби, свързани с училища, се отнасят често до недостъпната среда за деца с увреждания.

– Законово възможно ли е разкриване на длъжност „омбудсман” в българско училище?

– Разкриването на такава длъжност не е регламентирано в закон, но не е и необходимо. Ако имате желание във вашето училище да има ученически омбудсман, можете да го предложите на директора и ако ръководството на училището се съгласи, можете да напишете правила за избор и да определите функциите, правата и задълженията му. Много важно е да убедите учителите си, че омбудсманът ще бъде един много полезен посредник между учениците и ръководството на училището, защото той може да канализира исканията на младите хора и да посредничи при решаването на проблеми. В страната вече има ученически омбудсмани – например в градовете Велико Търново, Елена, Свищов, Ямбол.

– Господин Пенчев, как се променя визията за образованието след години? Какво всъщност остава?

– Ангажимент на държавата е да има дългосрочна визия за развитието на образованието в страната. Моята роля в този процес е да следя при всички реформи, които се правят в тази сфера, да не бъдат нарушени правата на нито един ученик. Знаете, че в момента в Народното събрание се обсъжда проектът на Закона за предучилищното и училищното образование. Аз подкрепям усилията на Министерството на образованието, младежта и науката и мисля, че проектът е модерен и отговаря на изискванията на времето, в което живеем. Разбира се, в него има и спорни текстове, но съм сигурен, че след широкия обществен дебат, който в момента се води, ще получим като резултат един добър Закон за образованието. Като омбудсман съм много доволен, че проектът предвижда въвеждането на гражданско образование в училище. Това е стъпка, за която аз полагам усилия от няколко години, тъй като съм убеден, че само хора, които познават добре правата си и институциите, отговорни за спазването им, могат да ги отстояват успешно.

– Труден и дълъг ли бе пътят Ви дотук?

– Станах омбудсман, след като седем години бях председател на Върховния административен съд. В този съд се обжалват актовете на администрацията, а при омбудсмана идват хора, които също се оплакват от общинските и държавните институции. Така че бях напълно подготвен за работата си като обществен посредник. Като съдия можех само да кажа дали един акт на администрацията е законосъобразен или не, независимо дали мисля, че той не е справедлив. Хубавото е, че като омбудсман сега мога да кажа, че въпреки законосъобразността на едно решение на дадена институция, то не е справедливо и е пример за лоша администрация.

– Според Вас какво значи „добър учител“ за ученика и години след това?

– Не мисля, че има рецепта за това, как да си добър учител. Тази професия е призвание и не всеки може да бъде добър преподавател, когото учениците да помнят и да обичат, след като напуснат класната стая.

– Какви не трябва да бъдат учителят и ученикът, за да се случва диалогът между тях?

– Сигурен съм, че вие по-добре от мен можете да отговорите на този въпрос. Важно е да има диалог и всеки от участниците в него – учител или ученик, да уважава мнението на другия.

– Кой беше любимият Ви предмет в училище? Защо? А кой най-трудният или неприятният?

– Математиката бе любимият ми предмет, защото в нея има много логика. Трябва да ви кажа, че математиката и сега много ми помага именно защото разви логическото ми мислене. Правото, каквото е моето образование, не е учене наизуст на алинеи и параграфи. То е свързано с това, да прилагаш логически законите, защото нито едно съдебно решение например не трябва да е житейски нелогично. Не обичах физическото възпитание.

– Бягахте ли от час? Как използвахте това „спечелено” време?

– Не съм бягал от час.

– Къде и как сe забавлявахте преди години?

– Най-често се събирахме с приятели в нечия квартира, слушахме музика и си говорехме.

– За какво съжалявате – че направихте или не направихте, докато бяхте ученик?

– За нищо не съжалявам в живота си.

– Споделете приятен и неприятен спомен от училище или пък комичен!

– Неприятният спомен е свързан именно с нарушаване на права. Имахме преподавател, който се държеше унизително с нас. Той имаше навика да те шляпва по врата и да казва: „Защо не си се подстригал бе, говедо”. Сега такова отношение в училище е недопустимо. Иначе приятните спомени са много.

– Какви бяха любимите Ви занимания за свободното време?

– Обичах да чета, правя го и сега.

– Какво мислите за ученическата униформа? Трябва ли да я има?

– Ако е модерна и удобна, съм „за”. Много често тя е знак за принадлежност и ако училището е с добро име, би трябвало, носейки я, учениците да се чувстват горди.

– Какво мислите за средното и висшето образование днес и може ли в България да постигнем добра реализация?

– И средното, и висшето образование в България имат добри традиции, но имат и много проблеми, които трябва да бъдат решени. Дали ще учите тук, или в чужбина, избирате самите вие и нашите университети трябва да са конкурентни, за да ви задържат в България. И за бъдещата ви реализация важи същото – ако тук можете да намерите работа, която да ви удовлетворява като възможности за развитие и усъвършенстване, а и като заплащане, ще работите тук. Ако не можете да си намерите такава работа, за съжаление ще живеете в друга държава. Моето мнение обаче е, че всеки си тежи на мястото и е добре в родината си да имате шанс за реализация.

– Какво бихте казали на учениците и учителите от СОУ „Иван Вазов”?

– Пожелавам училището ви да дава достатъчно знания и практични умения за едно успешно реализиране на неговите възпитаници в живота. И нека се върна към отговора си на един от вашите въпроси – пожелавам на вас, учениците, да сте много горди, когато носите униформата на СОУ „Иван Вазов”!

 

В@з Буки Веди

Още новини