Йордан Караджов: “Един музикант трябва да притежава душа”

Йордан Караджов: “Един музикант трябва да притежава душа”

За нас името на Йордан Караджов веднага отключва мелодията на „Да те жадувам”. За родителите ни разбрахме, че той е преди всичко лицето на група „Сигнал“. А за най-малките в нашето училище вероятно най-авторитетният треньор от настоящото телевизионно предаване „Гласът на България”. Много харесваме музиката и песните му. Това бе поводът да го потърсим и поканим на интервю. Съгласи се бързо на телефонен разговор и ни отдели толкова време, колкото ние искахме. Отнесе се към нас с уважение и показа какво трябва да е поведението на истинските звезди. Благодарим му!

По пътя си на певец и композитор Йордан Караджов има повече от 40 години сценичен живот, 16 албума и около 6000 концерта. Едни от най-известните му хитове с групата са „Да те жадувам“, „Мина и Лора“, „Сляп ден“, „Сбогом“, „Може би”, „Липсваш ми”… Изберете си едно парче, пуснете го да зазвучи и прочетете какъв е бил като дете, защо е избрал да живее и твори в България, какво мисли за младите таланти. 

– Г-н Караджов, казвам се Вилия и съм ученичка в 10л клас на най-голямото и най-хубавото училище в Плевен. Аз и моите съученички много харесваме Вашата музика и искаме да Ви зададем 15-ина въпроса. Когато решите, че прекаляваме, ми кажете, за да прекъснем интервюто!
Защо се съгласихте да участвате в предаването „Гласът на България“?

– Аз бях част от треньорския екип като консултант миналата година от страна на Миро. След като ме поканиха тази година от БТВ и продуцентска къща „7/8“, реших, че това ще ми помогне на практика да упражня знанията си, натрупани през последните 42 години на сцената, и да дам на младите си колеги някои съвети. Гордея се, че съм в журито. В „Гласът на България“ мога да защитя всичко, което съм оставил като подсъзнание у някои хора, най-вече 35 години в група „Сигнал“. Също така участието ми тук се оказа и много забавно.

– Какво трябва да чуете от изпълнението на участниците, за да се обърнете? Вие май рядко го правите.

– Нужно ми е едно-единствено нещо – да настръхна, без да виждам участниците. Визията за мен не е толкова важна. Искам да чуя глас, който да не е чуван досега, да забележа качества и да се обърна, за да успокоя участника. Защото когато и тримата не се обръщаме, участниците се притесняват и започват да пеят по-лошо.
– Ако Вие сте сред обърналите се, почти винаги Ви предпочитат пред останалите треньори. Според Вас защо Ви избират – заради дългогодишния Ви опит или заради жанра, в който творите?

– И едното, и другото, мисля. Неслучайно четиримата треньори сме от различни жанрове. Това, което се случи между нас като взаимоотношения, е прекрасно и предаването печели много от това. Много се уважаваме и често се питаме за някои неща.

– Има ли борба между вас за най-добрите участници?

– Не, борба няма. Разчитаме на участниците да изберат този, който им е на сърце. Да е доволен от избора си и да научи нещо.

– Във Вашия отбор ли е гласът на България?

– Ха-ха, нека се надяваме, че гласът на България е в моя отбор. Красимира е потенциален победител. Те е моят фаворит. Дори я попитах какво прави тук, защото е доказала вече качествата си. Мисля, че тя ще спечели.

– Г-н Караджов, ние сме постоянно с музиката – слушаме, когато учим, когато пътуваме, дори в час слушаме… Така ли беше, когато Вие бяхте млад?

– Разбирам ви напълно защо го правите. Със слушането на музика човек излиза от ежедневието или се забавлява, но тя не е само тези две неща. Тя е много повече. На времето нямаше такива технологии като днес. Слушахме от грамофони. Разбира се, пак бяхме в крак с това, което е модерно, но при вас всичко е по-достъпно. Всички тези нови неща са във ваша полза. Правете го!

– Как се запали интересът Ви към музиката и кога получихте първата си китара?

– Интересът ми се появи точно като получих първата си китара от моята баба Катерина. Първоначално нямах никакво желание да свиря, но една вечер баща ми я извади, за да свири, и така се запалих, така започна. Беше много отдавна, говоря за 1962 година, бях на 10 години. За моя радост от много малък свиря и излизам на сцена, затова 42-те години, за които споменах, не са случайни по отношение на моята музикална кариера.

– Добър ученик ли бяхте? Имали ли сте някога двойка по музика?

– Не, двойка по музика никога не съм имал, но не съм имал и шестица. Не мисля, че този, който има шестици, е или ще стане отличен музикант. Той може да си е назубрил урока, на който трябва да го изпитват, и да я изкара шестицата. Един музикант трябва да притежава душа, а не теоретични знания. Душа и нещо повече. Това е.

– Разкажете забавна случка от ученическите си години.

– О, Боже, сигурно има толкова много, но в момента не се сещам. Бях кротко и затворено момче, притеснителен и до днес. От училище се прибирах направо вкъщи. Имах една голяма географска карта в кухнята и едва ли не прекарвах деня си там. Също ритах много. Получавал съм и двойки, разбира се.

– Кога срещнахте първата си любов и помогна ли Ви музиката да я впечатлите? Правили ли сте й серенади?

– Първата ми любов е сегашната ми съпруга, с която сме от 42 години заедно. Имаме две деца – Даниел на 34 години, от когото имам внучка на година и три месеца, и дъщеря ми Лора на 30 години. Вероятно музиката е помогнала да впечатля съпругата си. Не съм й правил серенади, но пеех много „Би Джийс“ тогава.

– Как се справяхте с обожателките през годините? Несъмнено е, че са били много.

– Отнасях се сериозно с тях. Това е моят начин. Не съм изпадал в момент, в който да се усъмня, че уважението към отсрещния човек е маловажно.

– Имахте ли възможност да започнете кариерата си в чужбина? Ако да, защо не сте го направили?

– Винаги съм имал желание да съм тук, в България. Мястото ми е тук, пред българската публика. Обиколил съм сигурно повече от половината свят, но считам, че всичко, което творя, е най-вече за родната публика.

– Разкажете за най-големия Ви гаф на сцена.

– Ако ви кажа, че няма такъв, сигурно няма да ми повярвате. Но има една случка, която давам винаги за пример. Беше в началото на групата „Сигнал”, свирехме в спортната зала в Хасково. Аз се обърнах и казах на четиримата музиканти коя песен следва да изпълним.Те са ме разбрали погрешно и започнахме едновременно четири различни парчета. И до ден-днешен се смеем на тази случка. В крайна сметка бързо се оправихме и публиката не разбра. Също се случва да забравям текстове, но си имам начин, по който се справям и в такава ситуация.

– За нас „ Да те жадувам“ е най-емблематичната ви песен. Защо точно тя се задържа толкова време?

– Вероятно това, за което се пее в нея, отговаря на потребността на всяка една душа. Дали е млад, или стар, човек има нещо подсъзнателно като преживяване, емоция, голяма любов или голяма раздяла. Може би затова тази песен кореспондира толкова дълго с хората. Аз мисля, че има и други, които също са много популярни като „ Може би“ , „Липсваш ми“… Но може би „Да те жадувам“, да – това е истината. Неслучайно и до днес завършваме всеки концерт с нея.

– Като какъв баща се определяте?

– Много добър(смее се). Никога не съм се старал да бъда „бащата”, а по-скоро приятел с моите деца. И до днес е така и смятам, че не е толкова трудно всеки да го прави.

– Какво мислите за музикалните проекти на дъщеря Ви?

– Дъщеря ми е повече от голяма вече, истинска жена, истински творец. Не искам да давам мнение по никой от въпросите, с които тя се занимава. На времето на мен никой не ми е казвал какво да правя. В нашия случай е по същия начин. Искал съм да й помагам за нещата, свързани с музика, но тя ми е казвала, че иска да постигне всичко сама – така, както аз. Това е хубаво, защото получава своята идентичност.

– Дали ще се получи дует между Вас и дъщеря Ви? Много сме любопитни кой стил ще надделее?

– А, наистина обсъждаме подобен вариант, но все още не сме стигнали до взаимно съгласие. Работим по този проект. Трябва да изберем хубава песен, която да се харесва и на младите, и на по-старите. Не искаме да излезе още една, която да не се одобри. А това не е лесна работа.

– Какво бихте казали и пожелали на младите хора днес?

– Предимно живот и здраве. Да имат самочувствие и амбиция, защото и двете са прекрасни качества, стига да са покрити със съответните заложби. Повече усмивки и да знаят, че младостта не е толкова дълга. Да търсят своето Аз и стойностните неща в живота.

Вилия, Преслава и Велислава, 10л

Още новини