„Вазов” за мен е авторитет, знания и трамплин

„Вазов” за мен е авторитет, знания и трамплин

Николай Нанков, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството, завършва нашето училище през 2001 година. Образованието му продължава в СУ „Климент Охридски” – магистър “Регионално развитие и управление”, бакалавър “География”. 2007-2008 г. е координатор проекти, сдружение „Консултативен информационен център по европейски програми“ – София. В периода 2008-2009 г. е експерт „Регионално развитие, разработване и управление на проекти“, Африт ООД – София. От 2009 г. до октомври 2011-а е областен управител на област Ловеч. Поканихме го да гостува в нашия вестник, за да разберем какво за него е училище „Иван Вазов” и какъв е пътят след него. Благодарим му от името на целия екип и го очакваме в нашия град и училище.

 – Г-н Нанков, как изглежда нашето училище от гледната точка на абитуриента, студента, работещия човек? Как се променя визията за образованието след години? Какво всъщност остава?

– Когато бях абитуриент, и най-вероятно не се различавам от всички, завършващи училище, си мислех: „край на „даскалото”, сега започва животът”. Гледах едва ли не като на досадно задължение, което съм изпълнил, за да мога да се впусна в света на възрастните, който тогава изглеждаше супер привлекателен – да съм равноправен, свободен, да се боря, да отстоявам позиции, да се доказвам. Като студент обаче постоянно осъзнавах какво ми е дало нашето училище и много често мислено благодарях на учителите за създадените у мен навици за учене и подготовка, за получените знания – включително житейски. Разбрах, че не е било досадно задължение, а напротив – моето право да получа стабилна основа за нахлуването ми в така мечтания живот на възрастните. Днес, когато работя, отново от време на време се връщам в училище – или ще се присетя за получен съвет от учител, на който съм гледал с недоверие, а сега знам, че е бил прав, или ще си спомня за приятели и весели случки или просто ще въздъхна: „Ей, сега да си бях ученик”… Ето, така се променя с годините отношението към училището. Това, което обаче остана оттогава у мен, е жаждата и любовта към знанието. Не съм престанал да чета, да търся информация, да наблюдавам хора и процеси. Все навици, които моето училище ми даде.
– Какво значи „добър учител“ за ученика и години след това?
– Истината е, че след години осъзнаваме, че учителите, които най-много са изисквали от нас, най-критични са били към нас, най-взискателни, са всъщност и добрите учители, без кавички. Като деца май харесваме повече онези, които са били по-малко строги, но с годините си даваме сметка, че всъщност другите са ни дали повече, научили са ни на повече неща, възпитали са у нас дисциплина, от която имаме повече нужда в живота. Разбира се, според мен добрият учител е онзи, който намира най-прекия път към учениците си, печели доверието им и ги заразява с жажда за знания.
– Какви не трябва да бъдат учителят и ученикът, за да се случва диалогът между тях?
– Учителят не трябва да забравя, че е бил дете, трябва да проучи и в известна степен да приеме днешния свят на младите или, да го наречем, да бъде „агент под прикритие”. Не трябва да забравя да взима пример и от своите любими учители. Мисля, че „со кротце, со благо и … со малце кютек” на Андрей Ляпчев освен в политиката е добре приложимо и в педагогиката, като естествено нямам предвид физически кютек. Учителят трябва да проектира поведението на своите ученици със своето поведение. Много е трудна ролята му днес, за да се случва диалогът.
Учениците не трябва да гледат на учителя като на враг, като на човек, за когото едва ли не единствената цел е да им стъжни живота. Вярно е, че на тази възраст младите са самонадеяни и някак си естествено се бунтуват срещу задълженията и авторитетите. Бих им дал съвет да използват всеки един момент в училище именно за общуване, за диалог с учителите, да търсят знания и да не чакат да им бъдат дадени.
Или да обобщя – необходимо е взаимно уважение и търсене на път към другия, и не на последно място желание и откритост.
– Кой беше любимият Ви предмет в училище? Защо?
– Историята. И сега ми е любима. Баба ми запали искрата към тази наука. Тя четеше много и си имаше едни специални тетрадки, в които водеше записки и лепеше снимки и статии – един самобитен архив. Разказваше ми вместо приказки исторически събития толкова увлекателно и позволяваше само на мен да разглеждам специалните тетрадки. А и историята дава всеобхватни и широки знания и аз съм привърженик на максимата „Който не познава историята си, няма бъдеще; който не познава миналото си, е осъден да го повтори!“.
– А кой най-трудният или неприятният?
– Физиката определено не ми беше любима, просто не ме палеше. Дори не си спомням защо.
– Бягахте ли от час? /разбрахме, че сте имали някое и друго неизвинено отсъствие/ Как използвахте това време?
– Е, кой не е бягал от час? Някой път съм бягал заради самото бягство – този младежки своебразен акт на неподчинение на правилата. Друг път, защото някъде се заформя купон или мачле с приятели.
– Къде и как се забавлявахте?
– Как ли и къде ли не се забавлявахме – просто шляене в Кайлъка, на кино, билярд, футбол, тенис на маса, кафета и дискотеки. Оле, забравих, даже по едно време бях много запален по брейк. Скоро показвах на приятели позабравени стъпки и те умряха от смях.
– За какво съжалявате – че направихте или не направихте, докато бяхте ученик?
– Наистина съжалявам, че не бях активен в извънкласните дейности. И това е една школа, която не трябва да се пренебрегва, заради трупането на практически знания и умения.
– Споделете приятен и неприятен спомен от училище или пък комичен!
– Бяхме си измислили система за преписване на контролни. Не ми се иска да споменавам обаче по кой предмет. Написвахме всичко на бележка и я лепвахме на гърба на учителя. И разхождайки си се, за да ни контролира за подсказване и преписване, без да подозира, че е съучастник в нашата завера, разнасяше верните отговори из цялата стая. Беше много забавно и едва се сдържахме да сме сериозни. А и тръпката, да залепиш и после да отлепиш, беше страхотна.
– Какви бяха любимите Ви занимания за свободното време? /Е, то не е било много, защото разбрахме, че сте били отличен ученик/
– Футбол, тенис на маса, четене на книги и естествено купони. Откровено казано, ученето не ми отнемаше много време, някак си ми се отдаваше да разбирам бързо нещата, съответно да ги научавам. А и вниманието в час си е две трети научен урок. Така че имах достатъчно свободно време и за забавления, и за младежки лудории.
– Какво мислите за ученическата униформа? Трябва ли да я има?
– Определено съм „ЗА” униформите. От една страна, създават идентичност, чувство на гордост, че си именно от конкретно училище. От друга страна, този отличителен белег допринася и за сигурността на учениците – те стават по лесно разпознаваеми и така останалите участници в социалния живот се съобразяват с тях или са по-внимателни. И не на последно място – чрез носенето на униформа се заличават социалните различия между учениците. Разбира се, униформите трябва да са естетически издържани, съвременни, удобни и лесни за поддръжка и трябва да бъдат избрани след консултации със самите ученици.
– Какво мислите за средното и висшето образование днес и може ли в България да постигнем добра реализация?
– За добра реализация не е необходимо само образование. Трябва работеща икономика и отношение към работата и работодателя. Убеден съм, че е необходима по-адекватна връзка между образователните програми и изискванията на пазара на труда, между образователните институции и бизнеса.
– Ако трябва с три думи да характеризирате училището ни, кои са те?
– Авторитет, знания, трамплин.
– Какво бихте казали на днешните учители и ученици?
– Нека да го кажа чрез цитат от „Малкия принц”: „Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват.”

В@з Буки Веди

Още новини