Среща отблизо с Елена Петрова

Часове след международния ден на театър имахме уникалния шанс да се срещнем с една млада и много популярна българска актриса от киното и театъра – Елена Петрова. Познавате я от сериала „Стъклен дом” и от други игрални филми. Била е водеща на танцово телевизионно шоу, а последният й ангажимент е като лице и глас на най-новия дамски телевизионен канал. Срещата с нея беше много вълнуваща. Елена ни прие много усмихнато, беше дружелюбна и отдели от ценното си време за нас.


– Каква мечтаехте да станете, като бяхте малка?
– Предполагам за много неща, вече не си спомням. За всичко. Много неща съм си представяла, че мога да правя, но, честно казано, винаги са били свързани с изява на сцена. Исках да играя, да режисирам, да рецитирам, да танцувам, да пея. Всички те бяха свързани с артистизма. Не съм си представяла да бъда полицай, пожарникар, космонавт. Балерина също исках по едно време, сега обаче разбирам колко е трудна тази професия и може би добре, че не съм се насочила натам, защото от всичките творчески професии тази е една от най-тежките. За съжаление в България е недооценена. В Европа и в Америка е на изключителна почит.
– Какво Ви вдъхновява на сцената?
– Специално за театралната сцена -всичко. От праха, който е на сцената, до прожекторите, но за да оживеят образите свой живот, трябва текстът най-вече да е изключителен, пиесата да е много силна. Тогава се раждат истинските герои и партньорите. Не обичам да работя сама и смятам, че най-красивите неща се случват, когато колегите, партньорите се погледнат в очите, когато започне тази обмяна на емоции, на енергия, когато се опиташ да разчетеш по очите на партньора си неговите емоции – как играе, как преживява сцената, съответно и ти да му подадеш. Мисля, че всички ние сме като отворена система и каквото подадеш и хвърлиш в тази отворена система, очакваш да ти се върне същото. А най-голямото вдъхновение е, когато се случи среща със зрителите. Когато усетиш притаения дъх в очакване, когато ги разчувстваш, когато ги разсмееш. Когато ти не чуваш плача или хлипането, но усетиш, че има огромно вълнение, което ги е накарало да освободят емоциите си в салона благодарение на твоята работа на сцената. Честно казано, в последните години най-много ме зареждат моите две дечица и те както много сериозно ме приземяват, така и ме оставят да летя и да си мечтая, и да си въобразявам, тъй като тяхната фантазия е ужасно голяма и дори по някой път аз се чувствам много малка пред нея.
– Кое ви доставя по-голямо удоволствие – театърът или киното?
– Едното ми е много голяма любов – киното, а с театъра любовта ми е на приливи и отливи. Тя е винаги в сърцето ми, но тъй като сега работя доста по-силно в киното, искам там да направя много хубави неща, нови неща, роли, които са много далече от това, което вие познавате като Боряна, въпреки че съм правила още доста филми. Зрителите ще видят една нова Елена и това е най-голямото предизвкателство. Искам да се изгубя, да се освободя от себе си и просто да ме разпознаят като нов човек.
– Коя е любимата Ви героиня – защо?
– Следващата. (смее се)
– Съвсем скоро започва последната част на „Стъклен дом”. Промени ли Боряна нещо у Вас?
– Да, много. Направи ме много по-голям професионалист, въпреки че самата ми героиня не е толкова уверена. Тя е много смела в решенията си. Чувала съм обвинения към Боряна, че е безхарактерна, че не взима достатъчно добри решения. Аз смятам, че да тръгнеш на война не е по-смело от това, да я спечелиш, преди да си я започнал. И това е нейната политика в сериала, такъв човек е тя в живота. Боряна предпочита да има диалог, да раговаря с хората, да им помогне или наистина да спечели битката, преди да е започнала. Това според мен е много по-дипломатично и много по-силно като характер и тя е много убедителна в това, което прави. Разбира се, всички събития, които са й се случили и които изиграхме през тези сезони, несъмнено променят тази героиня. Вие ще я видите доста променена във финалната част. Тя като че ли взима нещата в свои ръце и точно заради това прави своите грешки, които по някакъв начин ще рефлектират и върху цялото й семейство, но това ще го видите. Има много интересни неща, които сме заснели, а иначе образът е много приятен, защото за първи път играя майка, по-зряла жена, по-мъдра, жена, която има семейство – един мъж, втори. Всичко това дава много опит оттук нататък. Мисля, че мога да стъпя на по-сериозна почва и мога да играя по-сериозни и отговорни роли.
– Какво бихте препоръчали на момичетата, които мечтаят да станат актриси?
– Да не спират да мечтаят и да работят върху себе си. Да вярват в себе си и в своя талант, той, освен че е даденост, трябва да се развива. Не може да стоиш просто и казваш – да, аз имам талант и много искам да стана актриса. Актьорската професия е много трудна, много дълбока, изисква много голям път, който трябва да изминеш, за да станеш добър. Тя не е просто да се показваш, напротив – тя е, за да въведе хората в един красив свят, да ги накара да повярват в героите. Те самите да се променят, да започнат да мечтаят или пък да побират себе си в този герой. Да вземат решения важни за своя живот. Тъй като киното има магична сила върху хората, може да накара някого да се влюби, да предложи брак или друг да вземе жизнено важно решение в живота си само защото е гледал един филм. Пожелавам им да вярват в себе си, да не изневеряват на себе си, да не се опитват да бъдат някой друг, а да извадят онова, което е най-скъпоценното в тях вътре, което те смятат, че е най-силното им оръжие и да работят върху него. То е като диамантче, което трябва да се шлифова.
Вилия Георгиева 9л
Преслава Стоянова 9л

Back to top button