На добър път! Пак ще се срещнем след 10 години

Мили приятели!

Римска сентенция твърди, че написаното остава, а казаните думи отлитат. Ето защо исках да напиша като пожелание към вас нещо красиво, нещо лирично и дълбоко интимно, нещо съкровено и в същото време завладяващо поетично. Е, да, но не се получи! 

Пред мен е вашата обща снимка от 9 клас. Гледам я и се мъча да си спомня всичко за тези четири години. Промених ли нещо във вас, изградих ли ви като характери – честни, благородни и добри хора. Отговорът ще го дадете вие, но аз знам, че капката не дълбае със силата си, а с постоянното си капане. Значи съм успял!

Скъпи мои! Животът е борба и всеки е ковач на собствената си съдба. Но знайте, че съдбата води желаещия, а нежелаещия влачи! Бъдете оптимистични, лъчезарни и жизнерадостни, каквито сте сега, борбени с младостта си, силни с възможностите си и упоритостта си!

 

Иван Иванов, класен ръководител на 12а клас

Завърши нашият 4-годишен престой в училище. С всяка изминала година ние се изкачвахме по стълбичката на знанието, както и по тази на живота. За нас училището бе втори дом, който често посещавахме с нежелание, но сега, когато предстои да чуем последния училищен звънец, го напускаме с тъга. Няма да забравим какво ни даде то – ЗНАНИЕ! А Знанието е сила. И ние ще покажем, че сме силни!
Успешно завършване на потенциалните кандидати за регистъра на „jobs.bg”!

12а клас

 

Мили пораснали деца от 12з клас!

Скоро за вас училищният живот ще приключи и вие ще трябва да поставите ново начало. Надявам се, че докато бяхме заедно, разбрахте какво искате да знаете и можете – вярвайте, че ще го направите!

Стефка Стойчева, класен ръководител на 12з клас

 

Скъпи мои ученици,

Скоро ще удари последният училищен звънец за вас. На раздяла бих искала да ви благодаря както за щастливите и незабравими мигове през тези четири години, така и за неприятните, надявайки се, че всички заедно сме се поучили от грешките. Пожелавам ви едно безоблачно бъдеще, изпълнено със смисъл, целеустременост и сбъднати мечти! Живейте достойно! И помнете – никога няма да ви забравя. Не ме забравяйте и вие!

Христина Стоичкова, класен ръководител на 12и

Скъпо училище, последните пет години ти ни приюти и ни превърна в семейство. Ти стана неделима част от нашия живот, но знаем, че и ние сме частица от теб. Остави траен отпечатък върху съзнанието на всеки един от нас, даде тласък на живота, който ни предстои.
Тази година минаваме за последно по коридорите ти. Като на лента ще минат спомените – всеки поглед, всяка забележка, всяка искрица обич, скътана в сърцата ни.
Благодарим ти, че ни събра с учители, които въпреки трудностите не се отказаха. Те бяха очите ни към света. Взеха ни под крилото си и вървяха по пътя с нас. И сега, когато предстоят най-трудните решения, ни съветват и амбицират.
Благодарим Ви, учители, и на теб, скъпо училище! Тук ще оставим детското в нас, но ще запазим всичко онова, което научихме. Готови сме да покоряваме върхове!
А на вас, ученици, пожелаваме да сте любознателни, целеустремени и търпеливи, да преодолявате пречките, за да сте готови за реалния живот. Успех и вярвайте в себе си!

12и клас

 

Скъпи мои деца!

Искрено се надявам да съм ви научила на най-същественото – да бъдете ХОРА! Подарявам ви едно „програмно” стихотворение на Киплинг. Обичам Ви!

 

AKO

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен – не сееш клевети;
или намразен – злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти.
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
ако посрещаш Краха – зъл предател –
еднакво със Триумфа – стар циник;
ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж.
Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
ако заставиш мозък, нерви, длани –
и изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: “Влезте в крак!”
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж,
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш Мъж!

 

Росица Анастасова, класен ръководител на 12м

Вече пет години ние живеем, мислим и се смеем заедно, заедно посрещахме трудностите, появяващи се на нашия жизнен хоризонт. Ние се превърнахме в една малка общност, в микрокосмос, обединяващ в себе си както сияйни звезди, така и все още формиращи се планети. Никой от нас не бе идеален, но всеки бе уникален със своите възгледи, ценности и странности.
Не отричаме, че имаше и неразбирателства, и проблеми. Не всичко бе смях и шеги, но, хей, без тях дали щяхме да бъдем същия този 12м – революционен и непримирим!
Сега дойде времето, когато ще се разделим и всеки ще започне нова глава от своя живот. Но, надяваме се, никога да не забравяме тези безценни пет години, в които израснахме. Нека не забравяме и всички онези безценни бисери, всички шеги и закачки към учителите, всички усмивки, които сме си подарили!
Да, заслужава си да помним 12м клас!

12м клас

12i12m

Back to top button