Джон Лоутън: Обичам България

Джон Лоутън – едно голямо име в музикалната индустрия, а в последните години – и във филмовата, изнесе концерт на сцената на Драматичен театър „Иван Радоев“ по случай празника на града. Бележитият музикант с готовност отдели време и за интервю за вестника ни. Той разговаря с нас за живота си, за младите хора, за България. Представяме ви преведената на български версия на интервюто, но първо нека ви запознаем накратко с живота и кариерата му.

Роден през 1946 година в град Халифакс, Англия, Джон Лоутън започва да се занимава с музика още на ранната възраст от 15 години. Старт на музикалната му кариера е групата „The Deans”, където той е певец. След това участва в групите „West One“, „Stonewall“, в германската група “Lucifer’s Friend”. През 1976-а Джон Лоутън става  вокалист на “Uriah Heep”.  За дългата си кариера Джон работи с много от големите рок музиканти като Пол Томпсън, Роджър Гловър, Дейвид Ковърдейл, Глен Хюс, Иан Гилън, Туиги и Мик Бокс. Формира GunHill  (JLB – John Lawton Band), през 2006-а създава „OTR“ (On The Rocks). Всяка година на 1 юли в Каварна изпълнява песента «July morning». Участва в българския игрален филм «Love.net». Снима документални филми за България, които я прославят в целия свят.

– Посветил сте целия си живот на музиката. Какво Ви вдъхновява?

– Трудно е да се каже. Започнах много млад – бях на 15. Започнах, свирейки блус, и постепенно и бавно продължих  да се занимавам и с други стилове. Сега ми харесва да свиря всички видове музика. Не трябва да бъдеш само рок&рол певец или само блус певец – трябва да опитваш всичко.

– Мислили ли сте някога да се занимавате с нещо друго освен с музика?

– Занимавал съм се и с други неща. Две години съм работил в завод в Англия  като инженер заедно с баща ми. Но всяка вечер свирех. Сега, освен музиката, правя документални филми.

– Какво е мнението Ви за нашата страна?

– Обичам България! Не знам кое точно в България ме привлича. Ако отидете в друга държава например на почивка, хареса ви и решите, че трябва да отидете отново, втория път вече не е толкова хубаво. Но всеки път, когато дойда  България, тя продължава да си е все така интригуваща.

– Мисля, че се наслаждавате на живота в България дори повече от жителите й. Кое Ви кара да виждате цялата красота и магия на България?

– Мисля, че е, защото вие сте родени тук и всичко ви изглежда нормално и обикновено, но за мен нещата не стоят така. Миналата година, заснемайки филм, ние карахме по пътя. Вниманието ми беше привлечено от едно 11- годишно момче, което пасеше козите на семейството си. Спряхме и поговорихме с него, снимахме го във филма дори. Не можеш да видиш това никъде другаде – не съм го виждал в Англия, нито където и да е в Европа. За мен това е очарователно.

– Позовавайки се на опита си, какво бихте посъветвали младите хора в България?

– Знам, че много от вас не виждат бъдеще в България и отиват да учат в чужбина, защото мислят, че там биха се справили много по-добре. Но трябва да започнете от малкото тук, в България, може би в родния си град. След натрупване на малко опит да се преместите в по-голям град, за да натрупате още повече опит, бавно да натрупвате и чак след това да отидете в чужбина. НО ТРЯБВА ВИНАГИ ДА СЕ ВРЪЩАТЕ В БЪЛГАРИЯ! Работете в чужбина, успявайте, но винаги се връщайте тук и предавайте знанията и опита си на други хора.

– Вярно ли е, че българските жени са най-красивите?

– Да, измежду жените от различни националности българките са най-красиви. Повечето жени в света са красиви, но българките се открояват.

– Кое е любимото Ви българско ястие?

– Много харесвам зеленчуците ви. Обичам кавърма и много други ястия. Харесвам българската храна – много е здравословна. Имате много салати, обичам и шопската салата. 

– Успели сте да съхраните себе си от лошите страни на славата. Каква е рецептата?

– Стойте далеч от наркотиците! В началото на кариерата ми обичах да пия „Джак Даниелс”. „Джак Даниелс” преди концерт, „Джак Даниелс” след концерт… Осъзнах, че това не е хубаво. Виждах другите музиканти, виждах какво им се случва, виждах как се дрогират и си казах, че никога няма да го направя и аз. И успях. Много сам щастлив и доволен, че успях да остана далеч от наркотиците.

– Кога разбрахте, че сте звезда?

– Аз не съм звезда. Не се чувствам звезда. Звезди са хора като Елвис Пресли, Майкъл Джексън… Те са звезди, но не и аз. Аз съм просто един музикант, който е извадил малко повече късмет.

– Аз мисля, че сте звезда, защото сте направили много за нашата страна и я направихте известна по целия свят, а това е нещо наистина хубаво.

– Благодаря ви. Наистина се опитвам да я популяризирам. Мисля, че трябва да се гордеете със страна като вашата. Миналата година бях в Попово и имах честта да вляза в час по английски език и си мисля, че вие, българите, трябва да се гордеете с богатата си история. Вие, младежите, пазите традициите и знаете да играете хоро например. Но в същото време слушате рап, поп… В Англия, в Америка и в другите страни по света не е така. Никога не губете традициите си и не забравяйте историята си, защото после ще е трудно да се възвърне всичко отново. 

– Как избрахте да дойдете точно в България, за да снимате документални филми?

– Дойдох в Каварна преди около седем години. Следващата година се върнах и си казах, че тази държава ми харесва много. Отидохме да пеем на July Morning. Това беше най-хубавото нещо, което някога съм виждал. Да седиш в 5:30 сутринта, да гледаш как слънцето изгрява и да пееш. И наистина странно ми се стори, когато хората не гледат в мен или другите музиканти, а гледат изгрева. Това е и същността на събитието. Хората затова са се събрали там. Впоследствие дойде идеята с документалните филми.

– А какво мислите за чалгата?

– Мразя чалгата. Не, не я мразя, но не съм й фен. Но има място за всеки вид музика. Има хора, които я харесват и това е хубаво, но специално аз не я харесвам.

– Какво е мнението Ви за сайтовете, предлагащи безплатна музика?

– Като музикант бих казал, че това не е правилно. Ние, музикантите, не печелим нищо от това. Но няма начин да се спре. Винаги ще има сайтове, които ще предлагат подобен вид услуги.

– Винаги ли сте искали да бъдете музикант?

– Да. Моят баща не беше музикант, но обожаваше музиката. Аз обичах да слушам заедно с него. Бях на вашата възраст, когато с моите приятели решихме да си направим група. Един щеше да свири на китара, друг – на барабани, а на мен казаха, че трябва да пея. Изненадах се. Направихме група, но първите няколко дни аз пеех срещу стената, защото се срамувах.

– Имате ли мечта?

– Много са. Но почти всичките са се сбъднали. От музикална гледна точка всичките ми мечти са станали реалност. Много бих се зарадвал, ако България достигне в Топ 5 на най-желаните дестинации. Тогава ще бъда много щастлив.

 

Весела Маринишева 9л

Моника Маринова 9л

Back to top button