Човек е създаден, за да остави нещо след себе си

Човек е създаден, за да остави нещо след себе си

Убедени сме, че проф. Горчев няма нужда от представяне не само в Плевен, но и в България и в света. За него като професионалист, ръководител и общественик може да прочетете навсякъде. Затова и избрахме да разговаряме с него, водени от желанието си да ви запознаваме в тази рубрика с успешни хора и да илюстрираме пътя до успеха. За нас това е важно.

Но никога не сме си представяли, че ще е толкова въздействаща срещата с него, както и че такъв реализиран и зает човек ще намери един час време за две деца. Респектирани и много притеснени влязохме при него и ви уверяваме, че тази среща бе от ония, които човек помни за цял живот. Дано в тези думи той да усети нашата благодарност, защото ние сме сигурни, че чрез думите му ще разберете онова, което усетихме ние. И тези думи на благодарност към него, надяваме се, ще са от името на всички ученици от нашето училище.

– Да започнем с началото – какво средно училище завършихте, какъв ученик бяхте, любими предмети?
– Като вас. Завърших гимназия. Любимите ми предмети бяха математика и френски език. Завърших гимназията в Трявна. Роден съм във Велико Търново, а живеех в Трявна. Бях отличен ученик, завърших с отличие – 5,93. Имах една петица по математика. Между другото бях много буен. Много спортувах и обичах да играя баскетбол. В междучасията използвахме всяка минута да спортуваме. Бях много активен.
– Медицината детска мечта ли беше или просто така се случи?
– Така се случи. Аз никога не съм мислил да стана лекар. Исках да уча френска филология. Баща ми беше преподавател по френски. Аз съм отраснал с френски език и реших да се занимавам с това, но баща ми за първи път ми се противопостави. Според него езикът може да бъде добавка към нещо основно, тоест да се кандидатства с нещо друго, а езикът може само да ти помогне. Тогава се насочих към медицината.
– Обичате ли да слушате музика, как се променяха вкусовете Ви през годините?
– Стандартно, рок музиката ми е любима още от едно време и си остава засега и за в бъдеще. Рок музиката е вечна. Аз съм против днешната чалгализация на обществото и смятам, че това е един „проект”, който действа много пагубно на нацията. Безвкусни песни, евтини кампании, презентации, реклами, пускани по националните телевизии, пресата. Отдава се много значение на нещо несъществено. Не може водещите емисии да започват с живота на някоя фолкпевица, това го няма никъде по света, но за жалост става в България. Така че съм много критичен към тези неща. Постоянно го казвам – мразя фолка и смятам, че тази попфолк музика ще ни доведе до момент, когато самото общество ще плаща много заради социалната си и нравствена изостаналост. Мога само да ви кажа – обичайте хубавата съвременна музика, но без попфолк!
– Какво правите в свободното си време, как почивате, кои са Вашите хобита?
– Лятото обичам много планинското каране на колело, зимата карам ски. Това е спортуването, ако ми остане време. Евентуално ако мога да открадна някоя неделя, иначе друго свободно време нямам.
– Остава ли Ви време да четете нещо различно от медицинска литература и какво?
– За жалост много малко време. Аз съм ангажиран почти през цялото време и когато съм свободен, тогава чета медицинска литература, защото медицината се развива много бързо и човек трябва да бъде в крак с нея, особено с хирургията. Имам много любими книги. Като дете се увличах по корабоплаването, приключенията и има една интересна книга – „ Великите морски открития”, която съм чел поне 30 пъти. От френската литература – на Морис Дрюон – „Железният крал”, обичам също френската история.
– В ученическите си години какво правехте, какво Ви вълнуваше?
– Нашето време беше съвсем различно. Основно бях много ангажиран със самия учебен процес. В свободното си време спортувахме. Имахме вечерен час – 9 часа. Сега тийнейджърите искат масово да „гребат с шепи от живота”, което е проблем. Ние след 18-годишна възраст ходехме в казарма, след това в университета и всичко останало така се нарежда хронологично.
– Различни ли са младите хора днес в сравнение с времето преди 20 години, да речем, и с какво?
– Много. Аз всеки ден работя със студенти, те не са мотивирани. Сега живеем във високотехнологично общество и това е съвсем естествено. Но по този начин се губи пряката връзка с духовността, тоест по-малко се четат книги. Нашето поколение беше по-подготвено да влезе във висшето училище. Преди, за да влезеш медицина, трябваше до изкараш на изпита по биология и химия най-малко 5,50 или 6 и почти пълно отличие от дипломата. Сега с 3,50-4 влизаш медицина, което си е проблем. За това тежко образование трябва хората да са подготвени много сериозно, да са с голям потенциал, за да могат да се спряват с учебния процес и някои студенти изостават, презаписват. Това не е само с медицината, но и с юристиката. Кандидат-студентите масово нямат добра подготовка от училищата. Рядкост са добре подготвените кандидат-студенти. За жалост държавата не прави нищо да смени системата, т. е. всеки, който има отлична оценка по биология и химия, да запише медицина и да може да учи след това. Първата година ние ще отсеем тези, които са мотивирани, които учат, които се стремят. Например от 200 човека да отсеем 50-60, които са надеждни и ще успеят да продължат в тази насока, а не да изкараме пак 200.
– Вие ходихте ли на частни уроци, когато се подготвяхте за кандидатстудентски изпит?
– Ходих на частни уроци при една доцентка, която преподаваше биология в Софийския университет, но само една пролетна ваканция – 10 дни, всеки ден по един час. Това ми бяха частните уроци. Просто да ме насочи основно по тематиките и една консултация, това беше.
– Смятате ли, че в днешно време гимназист, насочил се към медицината, може да постигне такъв успех, без извънкласни уроци и допълнителна помощ?
– Аз смятам, че да, защото тук системата на частните уроци е сбъркана отвсякъде. Аз познавам много студенти, които са приети и завършват медицина без частни уроци. Естествено може да има някакви консултации, дори да се прикачите към някой преподавател в продължение на 2 години също е нормална работа. Защото биологията е стандартно нещо, което не се променя и почти се наизустяват темите, което е неправилно. Учи се само за да се влезе в университета. Ето, това е разликата в тази селекция, за която казвам, че е грешна. Такава кандидатстудентска кампания като нашата няма във Франция, Англия. Те след 10 клас се профилират в две насоки. Едната е хуманитарен профил – за тези, които искат да станат адвокати или пък икономисти. Отивате в поток, в който се учи много литература, история. За медицината ви трябват повече биология, химия и езици естествено, те са много важни. И вече след това държите матура по тези предмети, с които може да запишете висше учебно заведение. Тоест решавате, изкарвате матура, отивате и записвате, каквото искате. И вече само от вас зависи дали ще завършите, или няма да завършите, защото вече са високи изискванията, учи се много. А при нас какво – учи се примерно 2 години и пада мотивацията, след това ние ги тикаме 6 години да завършат, което си е проблем. Има студенти, които се отказват, но рядко. В повечето случаи презаписват, презаписват и учат 7-10 години и все пак завършват.
– Колко езика владеете?
– Три – френски, английски, руски и български, значи 4. Без езици не може. Моята подготовка по френски ми помогна, за да специализирам във Франция 2 години. Там също научих много неща. Ако не беше френският, не бих могъл да съм във френско-медицинската школа. Тогава трудно се излизаше от България. Сега става лесно излизането, но трябват езици. Още отсега ви казвам – учете езици, защото без тях не може, и то най-малко два езика, защото само английски не стига. Моята дъщеря завършва във Франция и освен френски, който не се брои там, учат още два езика задължително. Учи английски и испански.
– Има ли правила, които определят един лекар като „добър”? Как подбирате екипа си?
– Основно да бъдат положително настроени хора, с позитивно излъчване, работливи, коректни и честни. Това са ми основните критерии, защото самата работа се учи, образно казано. Един човек, завършил медицина, ще научи нещата и ако е добър като интелект, като характер, това го определя като „добър”.
– При нас в специализирани паралелки се обучават много ученици, които са решили да стават лекари. Какво ще ни кажете – да се отказваме ли, или пък защо да не се отказваме?
– Ако са решили да кандидатстват само за да кажат, че са лекари – още отсега да се откажат. Има такива, за които професията е атрактивна, някои изпълняват пък желанията на своите родители. Бих посъветвал тези кандидат-студенти, които не са мотивирани, които не знаят за какво става въпрос, отсега да се откажат. Безсмислено е. А тези, които са мотивирани, които го желаят, които го усещат, трябва да учат. Много важно е да усетиш какво да направиш, да го правиш с желание и респект. Ето например моята дъщеря – аз имах голямо желание да продължи медицина във Франция, но тя каза категорично не. Тя се насочи към право. Неин избор – така го усеща, така иска. Медицината е нещо много силно и сложно и човек постоянно трябва да се усъвършенства. Аз, че съм с такъв стаж зад гърба си, и сега продължавам да се усъвършенствам. Медицината се учи, докато човек е жив. Аз имам 3 специалности (хирургия, акушерство-гинекология, онкология) и все пак съм в определена насока – раковата хирургия, това работя основно. И там се концентрирам и там постоянно работя и се усъвършенствам. А още колко различни работи са в медицината – очни болести, кожни, вътрешни болести, кардиология, неврология. Човешкото тяло е много интересно и трябва човек да го изучава изцяло като модел и като интелект.
– Какво е чувството, когато влизате в операционната, и какво – когато излизате?
– Операционната е храм, винаги това съм казвал на моите ученици. Човек, като влезе в операционната, остава сам с пациента и с Господ. Това са много важни неща и трябва да си максимално концентриран, защото човекът, когото оперираш, ти се е доверил изцяло и ти трябва да бъдеш максимално точен в самите действия и да оценяваш ситуацията реално на момента. Оперативната интервенция е нещо много сериозно и от вас зависи съдбата на този човек, който е на масата, защото ти понякога лекуваш, понякога може да задълбочиш състоянието му. А когато излизам, чувствам удовлетворение, все пак съм направил нещо добро. Много е специфично чувството, когато усещаш как един човек отива нагоре, а ти го хващаш и го връщаш на земята. Човешкият живот е нещо много интересно и аз съм доволен, че съм спасил много хора от сериозни заболявания, което ми носи голямо удовлетворение. Човек трябва да прави добрини в този живот.
– В последно време дават по медиите, че зачестяват лекарските грешки. Каква е причината за тях?
– Лично аз мога да разделя този въпрос на две части. Едната е, че лекарски грешки е имало и ще има. Самите лекарски грешки са несъзнателни, защото аз не мога да си представя как един медик ще направи нещо умишлено. Повечето от тях са от неподготвени хора и от недоглеждане, лекарска немарливост. Те стават навсякъде, не само в България, но и в САЩ, в Западна Европа. Въпросът е как самото общество ще погледне на това, защото при нас се получава нещо неприятно като противопоставяне между обществото и лекарите, което е грешна, евтина тенденция. Не може умишлено да се раздухва една трагедия, грешка, която приключва фатално, и да се противопоставя съсловието (медиците) срещу цялото общество. В западните демокрации, в САЩ си има адвокати, които се занимават с лекарски грешки, лекарите са със застраховка за лекарска грешка, което е нормално, защото никой не е безгрешен. Това са неща, за които отиваш в съда – плащат се неустойки, но никой не занимава цялото общество с трагедията на дадено семейство. Това го няма никъде другаде по света. Нацията трябва да е единна, така ще се управлява по-лесно. Това са малко въпроси по политология. Май се отклонихме от въпросите.
– Ние хем искаме да сме много добри, хем мислим, че бремето на най-добрите е тежко. Къде е истината? И има ли право на грешки най-добрият?
– Няма безгрешни хора. И най-добрите грешат. Това е нормално – въпросът е човек да осъзнае грешката си, да я анализира и адаптира към самите обстоятелства. И най-важното – да не я повтаря.
– Коя е най-сериозната Ви грешка, за която съжалявате?
– Този въпрос малко ме затруднява. Понякога се чудя дали не е моя грешка, че не останах в Западна Европа. Това е единственото, което ме е тормозило, защото тогава животът ми щеше да се развие по друг начин, но пък може би не е грешка. Не мога да преценя в момента. На операционната маса не ми се е случвало засега и дано не греша. Естествено грешал съм при поставянето на диагноза, но това е нормално, защото преглеждам около 30-40 пациенти на ден и това става обикновено, когато съм преуморен и тогава мога да не оценя даден елемент от диагнозата.
– Има ли достатъчно интерес към Плевенския университет от страната и чужбина? Кои студенти са по-добри – българските или чуждестранните?
– Плевенският университет е много атрактивен. Той стои много добре в България. Освен това и в чужбина, защото единствено в България от района (Гърция, Турция, Сърбия) се развива роботизираната хирургия, която е като визитна картичка на висшето училище. Утре (19 май, бел. авт.) се прави обучение на колеги от Англия, Италия, Румъния, Гърция на робота „Da Vinci”. Има голям интерес към тридневния курс и към университета. Тук има много македонци, индийци, американци, японци, турци, така че по отношение на студентите – има добри студенти. Всяка нация си има характерни черти. Имаме както добри български студенти, така и чуждестранни. Японците са много точни и задълбочени.
– Кажете ни последната новина около МУ!
– Сега ще подпишем един договор в края на юни между плевенския университет и университета в Чикаго за обучение на студенти, които ще дойдат тук в Плевен за 3 години да завършат медицина.
– Убедете ни да предпочетем Плевен пред другите медицински университети!
– Ами аз не мога да ви убедя, защото кандидат-студентите са много информирани, то така трябва да бъде. Те могат да бъдат информирани и от интернет страницата, както и в другите висши учебни заведения. Лично аз мога да ви убедя или разубедя да учите медицина, а вече е ваш избор къде да завършите. Все пак в Плевен е хубаво това, че самото висше училище е много компактно. Има прекрасна материална база, с много добре създадени учебни зали, особено по анатомия (такива няма в страната въобще), с много добър център за следдипломно обучение (също няма такъв в страната). И най-важното, той е за студенти, които са решили да учат, а не заради живота, който е по-активен в София и Варна например.
– Как виждате медицинското обучение след 10 години?
– Високи технологии – това е бъдещето. А от страна на хората – сега нацията се променя към негативен план. Не знам какъв ще бъде потенциалът на бъдещите деца, това зависи само от вас, как ще ги възпитавате и каква нравствена цел ще им давате. А колкото до наплива на доктори – винаги е имало интерес и ще продължава да има, това е безспорен факт. Преди 30 години, когато кандидатствах, се „биехме” дванадесет човека за едно място. Сега са 10-11 за едно място, независимо че оценките са ниски, критериите са високи и се пишат много двойки. Например миналата година имахме около 600 кандидати за 80 места. Предполагам, че след 10 години ще се увеличат, защото без лекари не може. Проблемът е, че много млади лекари напускат страната. Заминават основно в Испания, Германия, Франция. Един лекар в България получава не повече от 1000 лв. заплата, а там се получават някъде 4-5 000 евро. Например в САЩ лекар с моите специалности и моя стаж получава към 40 000$ седмична заплата. Въпреки това не смятам, че всичко е пари, и аз следвам някаква мисия – по някакъв начин да помагам на нацията. Не знам, така са ме възпитавали, може би е грешно.
– Имате ли мнение за нашето училище, как стои то на фона на образованието днес?
– Имате прекрасен директор, аз познавам плевенските училища – математическата, езиковата, но вашата гимназия стои много стабилно. Всичко това зависи от ръководството на училището, въпрос на усет, мениджмънт, професионализъм. Училището го прави екипът, който го ръководи. Ето това е една идея, която доказва, че сте по-напред от другите. Дори това, че сте тук, ви прави чест, и естествено ще имате голяма успеваемост после за висшето си образование, защото това е бъдещето.
– Щастлив човек ли сте?
– Щастието е много абстрактно нещо. Щастливи хора са безкритичните. Не бих казал, че съм щастлив. Няма пълно щастие, но аз съм удовлетворен от това, което правя, и от новите неща, които въвеждам. Защото знам, че ще оставя нещо от себе си. Човек е създаден на този свят да живее, да направи нещо, да остави нещо, защото обществото се развива, когато се развиват самите хора. Ако човек е само един консуматор и с нищо не допринася на нацията, самата държава го изхвърля постепенно извън България. Това са тези, които историята изхвърля, защото използват само благата. По този начин ще останат само хората, които обичат България и наистина искат да направят нещо за нея. Ето, вижте японците. Аз три път съм бил в Токио, защото имаме съвместни отношения с един университет, и много я уважавам тази нация. Думата „лъжа” те не знаят какво означава. Не мисля, че някога бихме достигнали тяхното ниво. Това се трупа с времето.
– Какво ще пожелаете на читателите на В@з Буки Веди, а те са в голям възрастов диапазон – от 1 до 12 клас?
– Ще им пожелая да бъдат много активни в училище и да използват максимално това време, защото то е много ценно. Сега се формирате като личности и бъдещи интелекти. Това време никога няма да се върне, защото натрупването на непознание може да доведе до сериозни пропуски в бъдещото развитие. Как ще бъде развит човек, зависи само от самия него. Тоест да не надживявате възрастта си. Вие може да бъдете доволни, че сте в едно елитно училище в Плевен. Благодарение на вашия директор господин Митев, когото аз много уважавам, който ви създава съвсем добри условия – по отношение на инициативност, работа, учение и спорт.

Николета Цанкова 9з
Венеция Вълчева 9з

Още новини