Честит първи звънец, Вазовци!

Едно училище има хиляди лица – лицата на всички, преминали през него!

Едно училище има хиляди съдби – съдбите на всички, преминали през него!

Едно училище няма възраст – младо е с детския смях в него, старо е – с мъдростта на знанието, преминаващо през вековете!

 

106 години! Храм на Времето и Духа! Училището, което днес всички наричаме СОУ”Иван Вазов”!

Доказано успешна формула, съчетаваща традиции и модерност!

Честит първи звънец! Честит ви нов химн!

Учете, творете, забавлявайте се и обичайте това, което правите!

 

 

Химн на СОУ “Иван Вазов”

 

Ние не сме най-добрите, но по-добри от нас няма

 

 

Не дим да ни няма, а трябва да ни има.

Строени сме отново пред сградата любима.

И вярваме ние – дете тук всяко

като нас се чувства наистина яко!

 

Ний не сме най-добрите,

но по-добри от нас няма!

Ний не сме най-добрите,

но по-добри от нас няма!

  

Отмина нашето горещо лято –

ваканцията, слънце и игри,

септември идва неусетно някак

със отговора, който търсиш ти.

  

И пак на Вазов виждаш силуета

тук пред училището извисен

и чуваш ясно пак и пак поета

с най-важните уроци всеки ден.

  

Да знаеш, да можеш, да бъдеш успял,

мечтата да следваш, да станеш по-зрял,

да учиш, да мислиш, да бъдеш човек,

да станеш приятел на всеки до теб.

  

Да знаеш, да можеш, да бъдеш успял,

мечтата да следваш, да станеш по-зрял,

да учиш, да мислиш, да бъдеш човек,

до Вазов да крачиш през новия век.

  

Заглъхва много бавно коридорът

и всички са притихнали във час,

тук думите са нашата опора,

учителката е една от нас.

  

И тука всичко с „А”, „Бе”, „Ве” започва,

завършва със последния звънец

и после във живота продължава –

наученото винаги остава.

  

Специални благодарности на Асен Антонов и Лъчезар Владимиров, които ни подариха музиката и текста на песента. Сигурно има защо?! В следващия брой ще ни разкажат.

 

 

 

Back to top button