Честит първи звънец, Вазовци!
Едно училище има хиляди лица – лицата на всички, преминали през него!
Едно училище има хиляди съдби – съдбите на всички, преминали през него!
Едно училище няма възраст – младо е с детския смях в него, старо е – с мъдростта на знанието, преминаващо през вековете!
106 години! Храм на Времето и Духа! Училището, което днес всички наричаме СОУ”Иван Вазов”!
Доказано успешна формула, съчетаваща традиции и модерност!
Честит първи звънец! Честит ви нов химн!
Учете, творете, забавлявайте се и обичайте това, което правите!
Химн на СОУ “Иван Вазов”
Ние не сме най-добрите, но по-добри от нас няма
Не дим да ни няма, а трябва да ни има.
Строени сме отново пред сградата любима.
И вярваме ние – дете тук всяко
като нас се чувства наистина яко!
Ний не сме най-добрите,
но по-добри от нас няма!
Ний не сме най-добрите,
но по-добри от нас няма!
Отмина нашето горещо лято –
ваканцията, слънце и игри,
септември идва неусетно някак
със отговора, който търсиш ти.
И пак на Вазов виждаш силуета
тук пред училището извисен
и чуваш ясно пак и пак поета
с най-важните уроци всеки ден.
Да знаеш, да можеш, да бъдеш успял,
мечтата да следваш, да станеш по-зрял,
да учиш, да мислиш, да бъдеш човек,
да станеш приятел на всеки до теб.
Да знаеш, да можеш, да бъдеш успял,
мечтата да следваш, да станеш по-зрял,
да учиш, да мислиш, да бъдеш човек,
до Вазов да крачиш през новия век.
Заглъхва много бавно коридорът
и всички са притихнали във час,
тук думите са нашата опора,
учителката е една от нас.
И тука всичко с „А”, „Бе”, „Ве” започва,
завършва със последния звънец
и после във живота продължава –
наученото винаги остава.
Специални благодарности на Асен Антонов и Лъчезар Владимиров, които ни подариха музиката и текста на песента. Сигурно има защо?! В следващия брой ще ни разкажат.
