Зимна импресия

Разхождах се в парка, а от небето тихо, тихо се сипеше сняг.

Всичко беше бяло. Земята спеше под пухкава пелена. Между сивите облачета се прокрадваха тънки слънчеви лъчи. Те танцуваха по снежната земя в сребърни отблясъци. Заскрежените клони се поклащаха от лекия ветрец. Той ту завихряше снежинките, ту ги оставяше да падат като нежни пухчета, сякаш играеха тайна игра.

Скоро слънцето залезе, но не настана мрак. Белият сняг отразяваше луната. Беше толкова тихо! В спящата гора се долавяше само шума от падащи снежинки.

 

Ивайло Ивайлов Боев  VI б клас

Back to top button