Бъдещето на Европа е в моя глас

Светът, в който живеем, ни принуждава непрекъснато да го осмисляме, обясняваме и разбираме. Защото той е много динамичен, много пъстър, много неочакван, много сложен, а понякога и доста недружелюбен към нас. И, разбира се, ако не искаме нашият живот да ни се случва така, сякаш е подреждан от нещо извън самите нас, независимо от нас и нашите намерения, желания и мечти, трябва да знаем и да можем да го контролираме: всеки от нас – своя живот, а всички ние – нашия общ живот.

Много далеч съм от илюзията, че е възможно да се контролира всичко, и това е прекрасно, защото иначе току-виж някой реши, че може да контролира всички ни – както се е случвало нееднократно в човешката история и последиците са били трагични за цели поколения. Светът никога няма да бъде разбран – нито от човечеството като цяло, което непрекъснато усвоява и задълбочава своите знания, а промените и многообразието на случващото се все го изпреварват и изненадват, нито от някой гениален човешки индивид, който е обладан от безумната идея, че е проумял и узнал света докрай. Затова пък вярвам, че всеки от нас непрекъснато е изправен пред избор – понякога незначителен, понякога преобръщащ живота му.

За да можем наистина да реализираме своя избор, а не просто със затворени очи да „хванем”, каквото попадне, трябва всеки от нас да е наясно със значимостта на личността си като част от обществото, като основна единица в демократично определената институция на държавата и на Европа, като център на станция, способна чрез избора си да променя историята. Защото бъдещето на Европа е в моя глас, и в твоя, и в твоя! Защото ако всеки един не просто съзнава, а използва правото си на глас, ние сме способни да пишем и градим история, способни сме да конструираме представите си за бъдещето и да получим така желаната възможност за по-добър живот и реализация! Защото не пасивността и статиката ще доведат промените, а нашата активна обществена позиция!

С напредването на глобализационните процеси в класически ясната картина на политическия живот като цяло се появяват все по-разпространени смущения, свързани с намалялата избирателна активност, дори в страните със стабилни демократични институции. Още по-конкретно тази статистика се отнася за младежката активност и младежкото участие във всякакъв вид политически избори. В общия случай това не означава непременно деполитизиране на гражданите, а по-скоро е свидетелство за факта, че утвърдената система на политически живот не изразява достатъчно добре разнообразието от интереси и ценности, с които се ангажира съвременният човек. Младият човек не се чувства удовлетворен от реализацията на официалната политика, не чувства, че трудът му се оценява подобаващо и не вижда и полза от своята активност в иначе демократично изградените институции на Европа. Именно на това становище се основава нежеланието на съвременния човек да участва в политически избори в границите на националната държава и в границите на Европа. Това, разбира се, може да се дължи и на съвършено различни причини – защото поставя акцент върху професионалната си дейност, а тя не се помества в определена държава или континент, защото принадлежи на някакво национално малцинство и се чувства причастен към неговата особена културна традиция и т.н.

Каквато и да е причината обаче, намалялата избирателна активност е проблем, решението на който се корени най-вече в нагласата на самите нас, в съзнанието ни на автономни личности, чието право на глас е основополагащо за постигането на така желаната промяна, на така чаканото бъдеще. Защото Европа на Новото време е родината на автономния индивид, който мисли за себе си в отношение към света като цяло, който се нагърбва с отговорността за собствения си живот. Индивид, като неделимия най-малък атом на обществото и без който обществото ще рухне.
За да се освободи от екзистенциалната тревожност на свободата, модерният човек се огражда с извинения, които му създават илюзията за неподвижност и завършеност на света. Но светът далеч не е завършен и статиката определено не е негова характеристика. Напротив, светът се изменя всеки ден, Европа се изменя всеки ден, националната държава се изменя всеки ден, дори самите ние се променяме всеки ден, стига да приемем свободата си правилно и ползотворно – като възможност за собствена реализация, като възможност за абсолютна активна житейска позиция, като право на глас, който е в състояние да променя бъдещето и историята. Затова нека гласуваме. Защото бъдещето на Европа е в МОЯ глас и в ТВОЯ, и в ТВОЯ!

 

 

Александра Стоянова 12з

 

Първо място в конкурса за есе „Бъдещето на Европа е в моя глас”, организиран от Търговско-промишлената палата – Враца и Информационното бюро на Европейския парламент

 

Back to top button