Есенна картина

Дойде есента със златната си коса. Чакаше да види децата, които играеха все още навън. Тя ги търсеше, но тях ги нямаше. Стъпваше безшумно по пъстрия килим, който сама им бе постлала.
Изведнъж есента видя децата и се усмихна. Те играеха с нападалите шарени листа и ги хвърляха наоколо като необикновен златен дъжд.
Есента се успокои. Можеше да тръгва вече, защото беше изпълнила своя дълг – да прави хората щастливи.

Мартин 3б

Есен

Пак дойде есента
Тъжно зашумя гората,
падат жълтите листа,
Есен златокоса,
пак ли си дошла?
Няма вече пойни птици,
няма дъхави цветя.
Вятърко излезе хладен,
паяжини залюля.
Стои замислена гората,
реката пее уморено
песничка на сухата трева.
А после пак настава
дълга, дълга тишина.

Светослав 3б

Back to top button