Запознайте се с Елица и Адриан

Решихме, че ще ви е интересно да ви срещнем с Елица Анева (Катерина-опърничавата) и Адриан Филипов (Петручио) и да ги поразпитаме за пиесата, за мнението им по различни въпроси, както, разбира се, и за самите тях. Те ни посрещнаха с усмивки и с готовност ни отговаряха. Оказа се, че актьорите и в действителност са си точно такива, каквито си ги представяхме – енергични, забавни, интересни и разговорливи. Запознайте се и вие с тях!

– С какво ви привлече актьорската професия и какво ви дава тя?
Е.А.: Още като бях малка, ходех на работа с баща ми, а той се занимава с кино. Гледала съм много актьори, винаги съм им се възхищавала. И така един ден сама реших, че искам да се запиша на актьорско майсторство и да се занимавам с това нещо. Ходих при Венцислав Кисьов, за да ме подготви за НАТФИЗ. Явих се, кандидатствах актьорско майсторство за куклен театър, паралелно кандидатствах и драматичен театър, но си избрах кукления театър, и завърших. След това ме приеха в Плевенския театър.
А.Ф.: Аз случайно попаднах в такава среда – чрез детско-юношеския театър в град Враца. Преди това се занимавах с народни танци и понеже моят ръководител напусна, аз си казах, че ако не съм при него, няма да съм при никого другиго. Когато събра друг състав за народни танци, ми се обади, за да отида пак да се занимавам. Там ми казаха, че по принцип е детско-юношески театър, а аз твърдях, че идвам за народни танци. Увериха ме, че има и танци. Обаче се оказа, че няма народни танци, а просто в първото представление, което направихме, имаше един танц и оттам нататък всичко беше театър. И така съвсем случайно започнах да се занимавам от 9-годишен.
– От биографията Ви видяхме, че сте участвал и в телевизионни предавания, и в сериала “Тя и той”. Кое Ви харесва повече – театърът или телевизията?
А.Ф.: Аз в телевизията нямам кой знае какъв опит. Една година съм бил в „Каналето”. Имам в този сериал „Тя и той” епизодична роля и един игрален филм заснет. Така че много не мога да кажа кое ми е по-присърце. Но предполагам, че и двете ще ми бъдат интересни. Мисля обаче, че театърът, живото предаване, са по-любопитни, а пък киното или телевизията са добре дошли.
– Има ли перспективи актьорството в България?
Е.А.: Да се надяваме скоро да има. Иначе засега има много млади хора, които нямат работа и се изявяват в други поприща. За съжаление няма много възможности за младите хора, но всеки, който е упорит и дава всичко от себе си, за да се получи, успява. Трябва да си обичаш работата, да искаш да се занимаваш с това нещо, това да е единственото, което те води, и няма как да не стане.
А.Ф.: Младите студенти, като завършат НАТФИЗ или която и да е академия за театрално изкуство, искат непременно да останат в софийски театър. Преди години е имало разпределения. Всеки, който завършва, го разпределят, например вие сте от Плевен, завършвате академията и ви пращат в Плевен. Сега няма разпределение и кой където си намери работа. Както каза тя, много млади хора завършват и понеже не могат да си намерят работа, започват да се занимават с други неща. Дали като сервитьори, бармани или с разни частни детски шоу програми, за да изкарват пари. Така е днес у нас.
– По колко време разработвате една театрална постановка, докато стане готова да се представи пред публика?
Е.А.: Месец и половина, понякога изиска и повече време. Има и случаи, в които за двадесет дена се прави, което не е полезно за актьорите.
– Колко време ви отне подготовката на “Укротяване на опърничавата”? Срещнахте ли трудности в научаването на репликите в стил „Шекспир”?
Е.А.: Пак около месец и половина. Иначе за репликите, нормално беше да се затрудним. Шекспир е труден за представяне пред публиката. Да ти мине през главата целия текст, да си представиш ролята и всички тези неща, и то в друга епоха, модернизирано и така направено, не е изобщо лесно, изисква се много работа над текста.
– Ние много Ви харесахме. А Вие харесахте ли ролите си в пиесата и съответства ли тя на характерите ви в действителността?
Е.А.: Да, харесва ми ролята и донякъде съответства на моята личност. Такава съм си, може би под прикритие, да не ги показвам толкова явно тези свои черти на характера, евентуално ако ми „прелее канчето”. Но иначе съм доста по-покорна от героинята си.
А.Ф.: Харесвам ролята си. И аз съм такъв по принцип, но доста по-спокоен, отколкото в ролята в „Укротяване на опърничавата” на Петручио. Но имам такива черти от характера.
– На сцената между вас се усеща силна химия. Заедно ли сте и в реалния живот?
А.Ф.: Не сме, но е хубаво, че се усеща химия, защото това в крайна сметка трябваше да се получи като резултат от нашите взаимотношения на сцената. Да се стигне до там, че публиката отдолу да си мисли, че тези хора наистина са заедно. Този въпрос беше много хубав. Поздравления!
– Кой е най-неудобният момент, който сте имали на сцената?
Е.А.: Има много конфузни ситуации. Понякога се получават грешки при актьорите – някой да си забрави текста, да се обърка, да забрави, че трябва да излезе. В такива моменти се разчита на импровизацията, за да се прикрие грешката и да не стигне тя до публиката. Всичко се покрива и зрителите няма как да разберат, че това нещо се случва, само ние си го знаем.
А.Ф.: Все още в скромната си практика не съм имал големи грешки на сцената. Случвало се е да забравям реплики, но нищо по-сериозно.
– Какво мислите за пиесата “Укротяване на опърничавата”? Трябва ли жената да бъде покорна?
Е.А.: В никакъв случай! Трябва да има уважение между партньорите. За мен това е най-важното за връзките в днешно време. Двама души трябва да се уважават, да се обичат, да стигат до консенсус в отношенията, да се разбират и да си помагат. Не може единият да е над другия и да се разпорежда. Аз ако имам такъв мъж, в никакъв случай няма да го изтърпя!
А.Ф.: Аз съм на същото мнение!
– Беше ни малко трудно да разберем композиционната рамка на пиесата – помогнете!
Е.А.: Това е решение на режисьора. Ние сме трупа актьори, които идваме, за да покажем една постановка. Не сме играли от дълго време, не сме имали публика и се радваме на събралите се хора и искаме да покажем нашето произведение. С танца започваме постановката.
А.Ф.: Идеята е в това, че по времето на Шекспир не е имало театри, а пътуващи актьори, които са обикаляли страната. И в тази пиеса са точно такива актьори, които решават да представят този сюжет на хората и след това пак обличат своите дрехи и се подготвят за ново пътуване.
– Смятате ли, че осъвременяването на Шекспир е единственият начин да се достигне до най-младите зрители?
Е.А.: Да, определено този автор има нужда да бъде осъвременен, за да стигне и до младите хора, защото по принцип е много труден за разбиране.
А.Ф.: Той е класически автор, чиито произведения, ако се представят в оригинален вариант и в стила на говорене, на обличане, в 21 век трудно ще го разберат младите хора.
– Очаквахте ли да бъдете толкова добре приети от публиката?
А.Ф.: Аз не. Досега не ми се е случвало да направим спектакъл и аз да си кажа, че на публиката много ще им хареса. Такива очаквания са много относителни.
– Какво репетирате сега?
Е.А.: “Двубой” на режисьора Димо Дешев, по произведението на Вазов.
– Тема на броя е “Уважаваме ли българския език”. Какво е вашето мнение по въпроса?
Е.А.: Не мисля, че изобщо културата ни в България е на добро ниво. Малко млади хора се интересуват от това и обръщат внимание на този проблем. Все пак ние сме българи и трябва да уважаваме нашия език и нашата писменост.

Весела Маринишева 9л
Вилия Георгиева 9л

elica adrian

Back to top button