Който се учи, той ще сполучи
За образованието – вчера, днес и утре
Тъй като в днешно време много хора са позабравили какво значи „образование”, аз ще се погрижа да им го припомня. Речниковото значение на думата е „преподаване и научаване на научни знания и специфични умения“. Но според мен образованието е много повече. То е един от най-важните фактори при формирането на човека като личност. То създава навиците и културата у хората, възпитава и доизгражда онези способности и качества, които са загатнати още при раждането. Накратко – образованието отваря вратите на бъдещето и прозорците към света, такъв, какъвто е той в действителност.
Доброто образование винаги се е смятало за предпоставка за успех, просперитет, по-големи възможности. Днес обаче системата и подготовката на учениците като цяло са загубили своето значение. Известно е, че сме имали образование, с което нацията ни се е гордяла пред Европа и света. България е дала велики хора и научни гении. Българското училище е било храм на знанието.
Но днес не съм сигурна, че изобщо има качествено българско образование. Все повече ученици напускат училище неграмотни, а всяко седмо дете у нас дори не завършва гимназия. Да не говорим, че три от седем деца не могат да прочетат и разберат текст. И не, това не са пет–шестгодишни деца, тъкмо прекрачили прага на училище, а петнадесетгодишни младежи! Това не означава, че те са глупави, а че нямат достатъчно желание да се образоват. За повечето от тях е по-важно да отидат в близкото кафене с приятели, отколкото да отидат на училище. Това обаче не е единствената причина все по-често да чуваме неща като: „Българските ученици показаха най-слаби резултати по четене и математика в целия Европейски съюз“.
Един ученик не може да се развива добре, ако няма подходяща среда. В днешно време всички сме заобиколени от тонове информация. Това ни носи много плюсове, но минусите също не отстъпват. Учениците се опитват да подражават на всички тези модели, които са навсякъде около тях, но тези образи не винаги са от най-добрите образци на поведение. Несъмнено и системата влияе на ученическото развитие. Да вземем например учителите. Преди години професията учител е била най-престижната, а учителите – най-уважаваните хора и от ученици, и от родители. Сега преподавателят излиза от стаята и веднага след него се започва с редовните: „Абе тоя/тая не е нормален. Нищо не му разбрах“. Като българи, не трябва да забравяме, че в най-тежките периоди от нашата история учителите са поели голяма част от трудностите на системата, за да успеят да внушат на възпитаниците си родолюбие, смелост и жажда за знание. Учителят е бил един от най-важните хора в общността. Крайно време е да върнем това положение на българските учители.
А как да разберем уроците, като с всяка година учебниците стават все по-неразбираеми? Уроците не са чак толкова трудни, но са написани по възможно най-сложния за нас начин. И изречението „Госпожо/Господине, кажете го сега на български“ се чува все по-често в часовете.
Има много причини българското образование да не е на ниво. Оставям вас, читателите, да решите кои са причините и виновните. Аз искам само да се обърна към всички ученици, като им припомня една малко позабравена поговорка: “Който учи, той ще сполучи!“.
Мерилин Писина 8з
