За родината ми

Какво си ти за мен, Родино моя?!  
Земята на далечни прадеди,
Оснавили завети и кръвта си в боя,
за да ни има днес след куп беди!

Какво си ти за мене, роден кът?
Градът, полегнал в равнината,
за който мисля всеки път,
когато съм далече от страната.

Училището мое, уроците, смеха
фантазиите и малките мечти,
песните любими на всички ни в класа,
ваканциите щури и верните приятели!

Какво си ти за мене, роден дом?
Родители грижовни и топъл, сладък сън,
И вилата ни сгушена край селския заслон,
и баба с дядо, седнали на пейката отвън.

Дори да стана гражданина на света,
дори до опозная цялата планета,
Ще помня ябълката край плета,
зна родните полета!

Това си ти за мен, Родино моя!
Където и да съм, в сърцето си ще нося
дъха ти, красотата на земята твоя
и за доброто ти аз Бога ще помоля!

Богдан Серафимов 7а
Поощрителна награда в конкурса „Да обичаш мястото, където си се родил”

Back to top button