Училище за училището – Мадлен Алгафари

В началото на учебната година стартираме рубрика, в която се обръщаме към ученици, учители и родители. Имаме думата на Мадлен Алгафари, че ще ни помага, за да ви бъдем полезни. За да се научим да се себевглеждаме, да общуваме по-добре, да си задаваме въпроси и да търсим отговорите им. Ако не успеем да ги намерим, да почетем, да поговорим… Преди да прочетете написаното, имайте пред вид следващия цитат, защото иначе здраво ще се разтърсите. Защото са „опаки съвети”
„Понякога, за да се осъзнаем, е необходимо разтърсване… Реших да се движа по ръба на абсурда, на естетиката на грозното, на парадоксалното, на сарказма – ръба на смеха през сълзи. Всъщност така и живеем днес – на този ръб” – Мадлен Алгафари

 

Към вас, родители
Шестиците са задължителни. Без тях няма да обичате детето си. То за какво ли заслужава да бъде обичано, ако няма шестици?!

Да не сте се отпуснали да му казвате /на детето си/, че го обичате без повод. Ще вземе да се харесва, да се обича, ще вземе да заобича и другите така и какво ще правим после – ще се налага да се променя националният ни характер. Къде остават традициите! Традицията повелява обратното!

Никога не защитавайте детето си! Неговите аргументи нямат значение! Прави са преподавателите! Снишаването осигурява невидимост в стадото – по-лесно е за живеене някак си! Да, именно „някак си”.

Не споделяйте с него/с детето си/ нищо за своите ученически години! Ще вземе после да ви цака с аргумента, че е като вас! Пък и вие всъщност сте забравили какви сте били, нали?

Подбирайте вие приятелите на децата си! Винаги и само вие! Те не могат да имат свои предпочитания. Никаква лична свобода! Пък и без това не знаете и вие какво се прави със свободата, че да ги научите!
Не искайте никога съвет от децата си! Те не могат да знаят и разбират нищо по-добре от вас!

Към вас, преподаватели
Не разговаряйте с тях /учениците/ като с приятели! Ще си изгубите авторитета! Нищо, че самите тийнейджъри твърдят обратното!

Не забравяйте и да се държите като много слаб човек. Те /учениците/ и без това са на възраст, в която се учат да се налагат. Така ще ги улесните, но ще си патят в бъдеще и няма да знаят какво е такт.

Изобщо всяка крайност – деспотичният подход и този на жертвата, е удачна за преподаватели, които имат за цел да формират липсата на чувство за граници в живота.

И към нас, учениците
Никакъв респект, никакво подчинение към по-зрелите! Да живее вечният конфликт между поколенията!

Усещате се по-осъзнати от родителите си, по-духовно интелигентни? Усещате, че сте призвани да променяте света? Я си трайте! Революционерите ги чака „Осанна!” и „Разпни го!”. Най-добре си е в сивото стадо на малодушните.

Който не пие, не пуши, не се друса, е страхливец! Точно така – страх го е от здравето! Страшно е да си здрав днес! Средата няма да те приме! Здрав самотник в невротичен свят! Тъжна работа!

Не мечтайте! Това всява смут в ежедневието! Пък и ви кара да извършвате някакви стъпки! Застоят е верният път към депресията!
Важно е да имаш, а не да бъдеш! Това е успешната житейска философия!  И най-успешно разболяващата днес! Бъдещето ли? Какво е това „бъдеще”?
Из „Как да се разболяваме качествено” – Мадлен Алгафари
Ако написаното ви е замислило, ако има какво да споделите  по тези въпроси, пишете на познатия адрес el_vestnik@abv.bg

Back to top button