Учебниците – за и против

Неотдавна министърът на образованието Сергей Игнатов обеща, че ще прочете всички учебници, за да прецени трудността им и да се сложи край на неразбираемите фрази и куриозните изрази. Той не го направи или поне не стана ясно дали го е направил, но аз се опитах да поровя в някои учебници и се натъкнах на интересни неща.

Ще споделя само някои от наблюденията си и се надявам да сложа началото на една по-дълга и по-сериозна дискусия между учениците и учителите. Ще ви предложа няколко израза от учебника по литература за 8 клас („Булвест 2000), а вие си представете, че слушате осмокласник. „Така, чрез конструирания в представите си образ на миналото лирическата героиня на Багряна стига до познание за себе си – за своята емоционалност и ценности, за копнежите и мечтите си, за житейския си избор.” Или пък: ”Героят на Вапцаров не е самоизграденият борец, застинал и непоклатим в своите убеждения, а движещият се към осъзнаване на смисъла на борбата обикновен човек, който се вглежда в своето време и търси пътя към новото, който открива ценността на съществуването си чрез активността и избора, който „става” човек.”Аз не познавам осмокласници, които да се изразяват така дори когато ги изпитват в час по литература. Не казвам, че изразите са неправилни, а само че вместо да интригуват отблъскват. Не е ли по-лесно и ясно да се каже, че Вапцаровият лирически герой е обикновен човек, който открива смисъла на живота си в борбата. В учебника по биология за 10 клас: ”Тези правила принципно са валидни за всички организми.” А безпринципно – според мен правилата са си правила.
Не по-малко са въпросите, които възникват, ако разлистим учебниците на по-малките. В „Човек и общество” за 3 клас („Булвест”): „Растенията сами произвеждат храната си. Те се наричат производители. Животните ядат готова храна – растения и други животни. Затова те се наричат потребители.” Двусмислицата е явна, а как ли се ориентират по-малките?!
По „Човек и общество” в 3 клас учат, че „Апостолите са последователи на Иисус Христос.” Мисля, че третокласниците трудно могат да разграничат същността на думата „апостол” в различен контекст.
„Само врабците се блъскали цял живот за тоя, дето духа” пише в читанката за 2 клас. Приемам, че това е откъс от художествен текст, но този фразеологизъм трудно може да бъде разбран на тази възраст.
Мисля, че трябва да споделя и 1-2 бисера. „Морето е солено, защото в него има разтворена готварска сол” – да, така пише в учебника по „Човек и природа” за 3 клас. А пък в биологията за 5 клас – „Ягуарът е най-бързото животно на планетата-на кратки разстояния развива до 120км/ч.”
Ясно е, че учебното съдържание се нуждае от опростяване. Всичко в учебниците трябва да е написано точно и разбираемо за нас, учениците. Така, че ние да учим с удоволствие, а не само заради оценките.
Така мислех доскоро. Чак днес обаче разбрах, че няма нищо случайно, когато прочетох в Интернет едно изследване на американски учени от Принстънския университет в САЩ, които открили, че текстовете, които се разчитат и разбират трудно, се възприемат по-лесно и по-трайно. Откритието се обяснява с факта, че когато нещо ни е по-трудно, полагаме по-големи усилия и се фокусираме върху него повече, за да го разберем. Базирайки се на това откритие, американските учени казват, че могат да докажат, че целият процес на обучение в Америка е изграден погрешно. Почти всички методи на преподаване при тях се опитват да направят материала по-лесен за разбиране.
Какво ще кажете сега за нашата образователна система – министерството ни откога е стигнало до това откритие, интуитивно, и се старае да усвояваме все по-добре и все по-задълбочено?! Чак сега си обясних тяхната дългосрочна стратегия и разбрах, че трудните учебници, засуканите фрази – всичко това е от грижа за нас!

Ралица Георгиева 8л и екип

Back to top button