Тъга по лятото

Лятото отмина, но спомените от него остават. Листата пожълтяват и покриват земята с пъстър килим. Няма ги зелените треви, цветята, ухаещи на свежест. Няма ги и птиците. Тихо е без веселите им песни. Сега се чуват само ударите на крилата, отлитащи на юг.

Топлите вечери с прятелите се превръщат в незабравими моменти, които дори есенният вятър не може да отвее така, както отвя лятото бързо и неусетно.
Спомените за морето и как вълните галят глезните ми, и как усещам мириса на морска сол по себе си… Луната, образуваща лунна пътека по спокойното море, и леките вълни, разбиващи се в скалите. Всичко това остава момент, запечатан дълбоко в съзнанието, кара ме да се усмихвам всеки път, щом си спомня …
Тъгата по лятото… Тя не е толкова голяма, колкото желанието да мога да върна времето назад и да го изживия отново …

Моника Бояджева 6б

Back to top button