Ще помня това лято!

Аз съм Момчил и съм ученик в 5 клас. Обичам футбола. Очаквах това лято с особено нетърпение, защото се бях записал  да тренирам в „Литекс” – Ловеч. Оказа се, че в отбора имам много приятели и игрите бяха изпълнени с напрежение, спортсменски битки, радости и разочарования. Още в началото треньорът ни каза, че ако се представим добре, тренираме с желание и постоянство, ще участваме в турнир в Албена. Трудът ми беше възнаграден и аз заминах с отбора.

Албена ни посрещна обляна в слънце. В турнира участваха отбори от цялата страна. Въпреки нашите усилия имаше доста загуби, но и победи, които ще помня цял живот. Класирахме се на трето място, върнахме се с медали и наградата за най-хубава игра сред всички отбори. А в Ловеч приятелите ми ни посрещнаха като истински победители.
Ще помня това лято!

Момчил Кръстев 5а

Лятото е моят любим сезон. В него има магия! Тогава се чувствам свободна като волна птичка. И това горещо лято отмина, но остави в мен прекрасни спомени. И до днес си помня какви приятни преживявания имах с моето семейство. Бяхме на българското Черноморие. От терасата всеки ден гледах морето, чувах плясъка на вълните. Много весели бяха организираните забавления – водна гимнастика, водна пързалка, стреляне със стрелички, рисуване около басейна, плуване. Но най-важното бе, че се запознах с много деца, които станаха мои приятели. С тях разговарям почти всяка седмица по скайпа.
Беше кратко, но незабравимо и вълнуващо преживяване!

Цветина Димитрова 5б

Една лятна ваканционна сутрин аз и мама решихме да се разходим до Витоша, защото бяхме в село Железница. Още в началото се оказа трудно, но не толкова, че да ни спре. Благодарение на гората беше прохладно и приятно, но извън нея беше силна жега. Изкачвахме склоновете трудно и все по-често спирахме за почивка. След няколко тежки часа наближихме хижата. Мислех, че вече нямам сили, но се забързах и си дадох друга цел – да изкача Черни връх. Потеглихме. Пътят беше почти равен, а облаци бяха закрили жаркото слънце. По пътя се сблъсквахме с малки горички, блата, обрасли с хлъзгави треви пътеки, морени – скалите бяха огромни и трудни за минаване. Когато върхът се показа, вече твърдо решихме, че ще стигнем до края. Към 18 часа бяхме на Черни връх. А там гледката е невероятна, въздухът – чист! Там беше прекрасно!
Това беше най-незабравимият момент за мен през това лято!

Йордан Янков 5а

Публикуваните съчинения са съкратени.
А всички, които не намериха текстовете си в този брой на вестника, нека не ни се сърдят. Да продължават да пишат и да се стараят още повече – ще има много различни теми през цялата година и ако са упорити и последователни, ще прочетат имената си като автори в нашия вестник. Успех!

Back to top button