Семейство Борови (Pinaceae)

Състоящо се от около 200-250 вида,разделени в 11 рода, семейство Борови (Pinaceae) са голосеменни еднодомни растения. Съставено от предимно иглолистни дървета и храсти, семейството е второ по географско разпространение след Кипарисови (Cupressaceae). Срещащи се предимно в умерените ширини на Северното полукълбо, растенията достигат от 2 до 100 м височина, като листата им представляват спирално наредени иглици.  Плодът е вдървеняла шишарка с по две семена на всяка от семенните люспи. Шишарките узряват за две, три или четири години в зависимост от вида.

В България естествено са разпространени 8 вида от 3 рода (род Бор, Ела и Смърч), като само един от видовете (Pinus brutia) е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Турски бор (Pinus brutia)
При родовете ела (Abies) и смърч (Picea) игличките са винаги събрани по една върху клонките. Единственият български представител от род ела, обикновената ела (Abies alba), има две бели успоредни ивици от долната страна на листата. Шишарките при нея са цилиндрични, изправени нагоре, като при узряване се разпадат на отделни люспи още докато са на дървото. Обикновената ела също се цени в дърводобива, а младите елови дръвчета са най-предпочитани за украса в домовете по време на коледните празници.

Обикновена ела (Abies alba)

Обикновена ела (Abies alba)
Единственият естествен представител у нас от род Смърч (Picea) е обикновеният смърч (Picea abies). Името “picea”е изведено от латинската дума “pix”, като означава „отделящ смола”. “Abies”, латинското наименование на дървото ела, е дадено като видово име на смърча поради приликата в листата в двата вида. Разположени единично върху клонките, иглиците в напречен профил са четириъгълни. Шишарките узряват на същата година, като за разлика от представителите на род Ела (Abies), висят надолу.  Достигащо до 70 м височина, обикновеният смърч  е най-високото естествено растящо дърво в Европа. Най-високото дърво установено у нас се намира в резервата „Парангалица”. Там е измерен обикновен смърч с височина 64 м. Смърчовите дървета се използват за редица цели. Дървесината му е лека, като се използва за нуждите на строителството, направа на мебели, производство на хартия, изработка на музикални инструменти и други. Не на последно място в световен мащаб дървото се използва и като декоративно растение в паркове и градини.

Обикновен смърч (Picea abies)
Обикновен смърч (Picea abies)
У нас всички видове от род Бор се отличават много ясно в семейството по това, че игличките им винаги са събрани в снопчета по две (бял бор, черен бор, клек, черна мура) или по пет (бяла мура). Поради добрите им технически качества боровете се отглеждат масово за производство на дървесина. Освен гореизброените видове, в България се култивират и екзотични представители на рода, главно за декоративни цели. Такива са веймутовият бор (Pinus strobus) и хималайският бор (Pinus excelsa).

Бял бор (Pinus sylvestris)

Черен бор (Pinus nigra)

Клекoви съобщества в Пирин планина (Pinus mugo)


Веймутов бор (
Pinus strobus)

Клони с шишарки на хималайски бор (Pinus excelsa)

Друг интродуциран и познат род в България е кедровият (Cedrus). Достигащи до 40 м височина иглолистните дървета като атлаския кедър (Cedrus atlantica), ливанския кедър (Cedrus libani) и хималайския кедър (Cedrus deodara) се използват в паркоустройствените проекти из цялата страна.
Друг по-рядко срещан вид в парковете е европейската лиственица (Larix europaea). Характерно за нея е, че е единственото иглолистно дърво в Европа, на което през есента игличките пожълтяват, а през зимата подобно на широколистните окапват.

Ливански кедър (Cedrus libani)

Атласки кедър (Cedrus atlantica)

Хималайски кедър (Cedrus deodara)

Представено тук е растението джуджевиден клек (Pinus mugo var. pumilio). Достигащ до около 3 м височина, той е широко използван като единично декоративно растение или в групи.


Джуджевиден клек (
Pinus mugo var. pumilio)

 

Back to top button