Посланията на Дон Кихот

Кой е Дон Кихот и защо и до днес буди толкова симпатии, смях, но и толкова съчувствие? С коя своя същност вълнува читателите вече толкова века? Безспорно, умопомраченият идалго е една от най-интересните и привлекателни фигури в световната литература. Обичат го млади и стари – срещат се с добряка през детството си, но се връщат за късна среща с него в зрялата си възраст, за да почерпят от добротата и мъдростта му.
Сервантес сам се забавлява, когато разказва за злополучните приключения на своя герой, но зад смеха проницателният поглед открива мъдри, безсмъртни послания, отправени не само към съвременниците, а към хората от всички времена. Ако трябва с една дума да обобщим Дон-Кихотовото послание, то думата е човечност – в постъпките, в подбудите, в мислите и словата на Рицаря на печалния образ.
В богатото значение на думата човечност на първо място трябва да се открои понятието идеал. За Дон Кихот идеалът е разбирателство, хармония, доброта, честност, откритост, добродетелност… Това послание идва от миналото, но е отправено към бъдещето. На поколенията идалгото завещава своята мъдрост – на всеки човек му е нужен идеал, за да има животът му смисъл, в стремежа към идеала човек разкрива най-прекрасните си качества, в борбата за постигането му – доказва силата и дръзновението на човешкото си Аз. Дон Кихот не само носи идеала да служи на истината, справедливостта, добротата, той действа, за да го осъществи. Той изстрадва идеала си. Понася болка, неразбиране, подигравки, но е твърдо убеден, че така трябва, че по пътя към идеала са нужни постоянство, мъжество, търпение и смелост, воля и чест. Колкото и печални да са подвизите му, Дон Кихот не изпада в униние, усещането за безсилие му е чуждо.
Да, той е луд! Да, безумието му носи страдание на околните и на него самия. Средствата, с които се бори, са непригодни и остарели, но духът му е млад и точно той, този дух е завещанието на рицаря. Дон Кихот е рицар не само в конкретния исторически смисъл на думата, а в широкия й благороден смисъл – съвършен рицар на хуманността. Послание е неговото убеждение, че най-великото и най-прекрасното изживяване е да се бориш за щастието на слабите и беззащитните.
Неговата лудост е отрицание на света, в който живее, тя е порив към един по-съвършен свят. Чрез нея отново зазвучава посланието – обичайте човека, вярвайте му, грижете се за него, работете за доброто му, страдайте за щастието му, за да постигнете собственото си щастие.
И с лудостта, и с мъдростта си Дон Кихот служи на истината, в която вярва – животът не само може да се промени, той трябва да се промени с усилията на всички честни хора с чисти пориви и силна воля – така днес разчитам неговото послание към всички жители на земята. Дон Кихот – това съм аз, това си ти, това сме ние!

Таня 10в, Випуск 2003

Back to top button