От първо лице

Дни преди края на учебната година изненадахме някои от абитуриентите с няколко репортерски въпроса

Какво означават 12 години в едно училище?
Какви промени забелязваш през годините?
Какво най-много харесваш в нашето училище?
Кой е най-хубавият ти спомен?
Помниш ли първия си учебен ден и първата си учителка?
С какви чувства ще се сбогуваш с училище?

Антонио Първанов, 12м

СОУ „Иван Вазов“ е много специално място за мен – моят втори дом. През тези 12 години съм се изградил като личност – психично развитие, активност и инициативност на поведението, смислова организация на съзнанието, собствени морални и ценностни критерии, самосъзнание и самооценка. Изградих своя характер и се научих кое е правилно и кое – не.
Училището ни претърпя голяма промяна в положителна насока. Най-забележими са материалните промени – компютърни кабинети, изграждането на футболното игрище и трибуните, ремонтът на физкултурния салон, а също така и освежаването на класните стаи. И да не забравяме, че качеството на образованието се е повишило много за тези 12 години.
Както казах, едно от най-хубавите неща е добрата материална база, която ти помага да изградиш своята житейска култура, да се чувстваш уютно и да идваш с желание на училище. Училището разполага с най-модерните компютърни зали и мултифункционалната зала „Европа” и съм благодарен на учителския колектив, който ни помага за бъдещето ни развитие.
Най-хубавият ми спомен е спечелването на бронзов медал от ДП по хокей в зала 2003г. – деца до 10г. в „Албена” и сребърен медал от 5-ото ДП по хокей на трева 2004-а, деца до 10г. в град София с треньор г-н Пецанов.
Първият ми учебен ден бе 15 септември 2001 година в двора на училището. Там имаше трибуна, а всички ученици се бяха строили на тогавашното футболно игрище и всички първокласници бяхме много уплашени от новото ни начинание. Първата ми учителка беше г-жа Милена Вълова, която ни научи да бъдем не само добри ученици, но и достойни хора.
„Може да не сме най-добрите, но по-добри от нас няма” – Д. Митев. Много съм научил от своите учители, още повече от своите приятели. Научих се как да се държа с хората и трябва да сме благодарни за всичко, което правят за нас учителите и г-н Митев, да им се извиним за нервите и проблемите, които сме им създавали, защото те мислят за нашето бъдеще и никога не са ни мислили лошото. С благодарност за времето, прекарано заедно, напускам своето училище!

 Лилия Пагелска, 12з

Дотолкова съм свикнала с училището, че ми е станало нещо като втори дом. Не смятам, че има голяма разлика между това – да прекараш 12 години в едно училище или пък 4 години в едно и 3 – във второ… Горе- долу едни и същи неща правиш във всичките – ходиш, спиш, ядеш и учиш. Е, „Вазов” си е класа!
С всяка изминала година материалната база се модернизира все повече и повече. Учителите изискват да си все по-отговорен и имат все по-големи очаквания от нас за високи успехи.
Най-много харесвам класната си. Тя е човекът, който ме е научил на много неща и все хубави. Учителка, която ми е била на моменти и родител, и най-добър приятел. Човек, който винаги ми е показвал правилния път и ме е научила да се боря винаги, докато не постигна целите си.
Най-хубавият ми спомен е, когато ме приеха в 8-и клас в паралелката, в която съм. Аз бях много притеснена дали ще ме приемат в нашето училище, а ужасно много исках да продължа да уча тук и когато видях името си в списъка, се зарадвах много.
Да, помня и първия си учебен ден, и първата си класна. На първия ми учебен ден бях много притеснена и всичко около мен ми беше много странно. Чак се чудех какво правя там и най-трудното беше, че ме накараха да прочета едно стихотворение пред всички родители и съученици.
Ще се сбогувам със смесени чувства – носталгични, че ще се разделя с приятели, учители и училището, с радостни, че ме очакват нови запознанства, нови приятели и изживявания. От една страна, много ще ми липсват лудориите в часовете и междучасията, от друга страна, нямам търпение да стана студентка и да видя и студентския живот, за който всички говорят, че е най-сладък и най-хубав.

Десислава Ковачева, 12и
Свикнах много с това училище, то изигра много важна роля в моя живот. Реших да остана до 12 клас тук, защото училището е с много добро име в града и знаех, че ще получа по-добро образование, което би ми помогнало за по-добра реализация в живота.
Най-големи промени забелязвам в материалната база с всяка изминала година. Никое друго училище не може да се похвали с такова игрище, толкова компютърни кабинети. Също така за пръв път на наша територия се строи закрит басейн, макар и по проект на Общината.
Не мога да кажа кое харесвам най-много. Има учители, които много ми допадат като хора и най-вече като преподаватели.
Не мога да определя кой точно е най-хубавият ми спомен, но има много. През всичките тези години се запознах с много хора, срещнах много приятели, с които много се забавлявахме. Може би едни от най-веселите моменти са били по време на екскурзиите.
Помня първата си учителка и никога няма да я забравя. Казва се Силвия Василева и е човек, когото много харесвам. На първия си учебен ден бях малко притеснена и развълнувана, защото не знаех какво ме очаква.
СОУ „Иван Вазов“ напускам със смесени чувства, защото се разделям с всичко хубаво и лошо досега, а от друга страна съм в очакване на новите предизвикателства.

Виляна Каролева, 12а
Да прекараш 12 години в едно училище, е като един минисериал с 12 епизода. Всеки епизод е отделен клас и идва моментът, когато се връщаш в миналото и забелязваш промяната в себе си, в начина си на мислене, дори в стила си и в музиката, която слушаш.
Главно промяната в себе си, външния и вътрешния облик на училището. С усмивка си спомням малките и не особено удобни чинове. През годините забелязвам и промяната в отношението на учителите към нас – колкото по растем, толкова по-трудно става.
Харесва ми свободата, харесват ми по-малките отговорности, харесвам класа си, забавните и понякога малко нелепите шеги помежду ни.
Имам много хубави спомени, които са се запечатили в съзнанието ми. Може би най-хубавият е, когато си взех дипломата за основно образование, почувствах се голяма…:)
О, да! Много плаках, не ми се тръгваше на училище. Бях едно малко човече с огромна раница на гърба си и две опашки. Първата ми класна е Силвия Василева. И до ден днешен я обичам. Всеки път, когато я видя, се връща онази детска невинна усмивка на лицето ми.
Раздвоена съм по въпроса за чувствата. От една страна, толкова много ще се радвам, но от друга ме обзема носталгия. Животът ще бъде пред мен. Ще бъда самостоятелен и зрял човек, който е готов да прескочи всяко едно малко камъче. Ще срещна много трудности като студент, убедена съм. Но СОУ „Иван Вазов“ ме научи на едно „Може да не сме най-добрите, но по-добри от нас няма!“

Цветелина Вълчева, 12а

Да прекараш 12 години в едно училище, е като да прочетеш една книга с 12 глави. Дълги, но с хубав край.
Промените, който забелязвам, са развитието на училището и неговото модернизиране. Промяната в самите нас, които израснахме в такова училище, което ни помогна да останем такива, каквито сме.
Харесвам помощtа на учителите и годините, прекарани в училище. То ни подготвя за предстоящия живот. Харесвам това, че се запознах с много и нови приятели, с които сме заедно от много години.
Всеки спомен тук е хубав сам по себе си, така че не мога да кажа кой точно е най-хубавият през цялото това време.
Да, помня го. Помня как мама ме събуди с думите „Ставай, мишле, днес е първият ти учебен ден.“ Помня, когато дойдох и видях всички ученици строени на мястото на игрището, но нещото, което няма да забравя,, е когато влязох в класната си стая. Седнах на малкия и неудобен чин и влезе госпожата, която вече е пенсионирана, но мога да кажа, че тя ни научи да останем това, което сме, и да се борим за постигане на целите си. Благодарности на госпожа Елисавета Венциславова.
Хмм…, чувствата, с които ще се сбогувам с училището! Ами от една страна, с голяма тъга, защото това са 12 години, прекарани с учителите и съучениците! След това обаче започва реалният живот, за който мисля, че повечето от нас не са готови. Радвам се, защото ще опитам и от студентския живот. Нашето училище ни научи на много неща, но най-важното е че ни научи на ум и разум.

Велислава Кучева 10л

1lice liliya
Лилия Пагелска, 12з
1lice Desislava
Десислава Ковачева, 12и
1lice Vilqna
Виляна Каролева, 12а
1lice Cvetelina
Цветелина Вълчева, 12а
Back to top button