Маркетингов провал или ценен урок?

Когато от редакцията на нашия вестник ни изпратиха да го разпространяваме в други училища, бяхме обнадеждени, че ще можем да покажем труда си на повече хора. И те да го оценят! Взехме със себе си точно 100 бройки (бяхме наясно, че надали ще ги продадем всичките, но какво пък, направихме мускули на ръцете) и тръгнахме на обиколка из местните училища. Без позволението на директорите решихме, че не можем да продаваме на територията на училищата и затова отидохме първо при тях.

Реакциите варираха между “Вестникът ви е по–хубав от нашия, но и ние трябва да си продадем своя. Затова не може да го предлагате в нашето училище.” (Благодарим за комплимента, стараем се!) и “Училището ви си има достатъчно ученици, продавайте си там, защо идвате тук?”. Грубо! Краен резултат – продадохме цяла 1 бройка и то на продавачката в лавката на Езиковата, само защото беше позната на другата част от нашето дуо. Ако не друго, то поне научихме, че в живота нищо не става лесно и всеки иска да се покаже по–силен от другия. А понякога играе и нечестно. Да кажем, че случката беше маркетингов провал, но пък ценен житейски урок.

Кристияна Янкова 12б

Дискриминация на творчеството

Защо? Защо трябва да бъде забранено разпространението на творчеството в други общности, освен в тези, за които се отнася? Защо преценката на един човек решава избора на другите? Защо ни дискриминират за това, че разпространяваме личното си творчество, труда си и искаме да запознаем хора от друго обкръжение с него? Казусът е ясен – опитахме да разпространим вестника, който списваме, в други общности (училища и администрации). Разбрахте какъв бе резултатът. Защо, когато всеки чуе, че вестникът струва определена сума, се отказва, а безразборно дава пари за излишни неща?! Отговора оставам на вас!
Лиана Христова 9а

Back to top button