И те са като нас

Всяка година близо 2000 деца постъпват в социални институции. Половината от тях са бебета, изоставени още в родилните домове. Някои от нас възприемат децата, живеещи в институции, като нещастни, будещи съжаление, други – с лошо поведение и невъзпитани, а трети изобщо не ги забелязват или не искат да ги забележат.
В домовете децата се отглеждат в групи, в които е невъзможно да се създаде емоционална връзка между дете и конкретен възрастен. Това е много травмиращо и жалко. Всяко дете има право да получава любов и разбиране, дори да не е от неговия биологичен родител. Ние, другите, не мислим за тези деца, правим се, че не ги забелязваме и дори понякога се срамуваме от тях, обръщаме се настрани, когато ги видим. Но те са деца също като нас, имат същите нужди и потребности от обич, закрила, подкрепа. Те желаят някой да ги прегърне, да им каже че ги обича, не се нуждаят от скъпи маратонки и маркови дрехи, а от обич. И в същото време виждам как ние, децата с родители и семейства, не се интересуваме от нищо друго освен от себе си и задоволяване на собствените си нужди и потребности.
Истината е, че в домовете изоставените деца живеят в самота и изолация въпреки многото шум, който се вдига около тях и въпреки голямото благотворително говорене. Те дори плачат по-малко от другите, защото усещат, че няма кой да ги успокои и гушне. Грижи за тези деца полагат хората, работещи в домовете, но тяхната грижа стига до там да са подсушени, нахранени, облечени и изкъпани. Причините за изоставянето на тези деца са много, но водещи са бедността и липсата на подкрепа. Много често обществото е склонно да обвинява майките, които изоставят децата си, нарича ги лоши и безотговорни, но повярвайте, много малко са тези, които не искат да се грижат за детето си. В повечето случаи те са принудени да се разделят с него, защото са крайно бедни и смятат, че давайки детето си за отглеждане в дом, то ще получи топла храна, дрехи и покрив над главата си. Неописуемо е отчаянието на хората, които трябва да се разделят със своите деца поради невъзможността да ги отгледат по финансови причини, споделят служители в такъв дом. Друга причина за изоставянето на децата от раждането им е, че са деца с генетични заболявания.
Не приемам липсата на отношение към тези деца. Не приемам задоволените материално и емоционално да живеят като егоисти. Всеки може да помогне – и на тях, и на себе си!

 

Николета Цанкова 9з

Back to top button