Грубостта е израз на духовно безсилие

Грубост, ярост, агресия… Все по-често ставаме свидетели на боеве, унижения или потисничество, на отнемане на човешко достойнство, на примитивни форми на недобронамереност.
Нужно ли е да показваме по този начин духовно безсилие? Разбира се, че не. А замисляли ли сме се как бихме се почувствали ние на мястото на нагрубен или унизен човек? Можем ли винаги и по всяко време  да бъдем спокойни и милостиви към онзи, който нагрубява?
Живеем във време, в което, когато нещо ни подразни или не е по нашите ,,идеали”, го нараняваме – било то човешко същество или предмет. Тръгваме с физическа сила да накажем, а всъщност показваме своето безсилие. Не е ли по-добре да си Човек, за да преодолееш невежеството и да се усмихнеш.
Нагрубяваме, удряме, но това ли е начинът? Така ли демонстрираме емоционален дискомфорт – насочен навън към другите. Как се заблуждаваме, че ,,силата на правото” стои по-високо от всичко. Лъжем себе си, самодоволни раздаваме юмручно правосъдие, ползваме словесен цинизъм, а в действителност се превръщаме в емблема на бездуховността.
Твърде тежко и обидно звучи думата ,,грубост”. По-лесно е да кажем истината в очите, колкото  и жестока да е тя, но не и да прибягваме до  унижаване достойнството на хората.
Както всички, и аз в гнева си съм била арогантна, блъскала съм вратата след скандали или разговори с нежелан за мен изход. Често пъти, когато съм афектирана, съм удряла масата, обвинявайки  я за мълчанието й, а след това отивам и разговарям с предизвикалия ме.
За мен грубостта не е начин за разрешаване на един проблем. Това показва, че нашата ,,сабя” срещу злото, двуличието и лицемерието са не думите и добрият подход, а арогантността и насилието. Колко слаби сме всъщност духом!
Според немския философ Имануел Кант:,,Онзи,който не е придобил културни навици, е груб”. Да. Напълно съм съгласна. Културата живее в нас. Всеки ден ние се учим да сме по-добри, да обичаме повече, но не и да сме груби. Какво печелим с това? Слава, подвизи, внимание… Не е ли по-добре да преглътнем гнева и да опитаме да поправим ,,пукнатините” с думи. Та нали те лекуват.
Да загърбим и оставим на заден план  грубостта и арогантността. Да докажем на всички, че сме богати духом!

Мартина Димитрова, 10з
Трето място в училищен конкурс за философско есе

Back to top button