Един „прекрасен“ подарък за любимата

14 февруари бе Денят на влюбените. Двойките си подаряваха цветя, бонбони, посвещаваха си поеми…, но някои поеми просто не трябва да бъдат четени НИКОГА

Учениците от 7а клас имахме “щастието” да се насладим на стихотворенията от стихосбирката “Имена на любовта – от Ана до Яна” на издателство “Милениум”. Можем само да кажем, че никога няма да забравим чутото. Почти всичко, написано в книгата, беше безсмислено и някак си обидно, оставяйки ни да се чудим защо някой би написал и публикувал всичко това. Горките момичета, чиито имена са “обезсмъртени” чрез тази поезия, ако съдържанието изобщо може да се определи така!

 

Нека да започнем от корицата на книгата, където “Най– хубавите…” е изписано с интервал от едната страна на тирето, а още от четвърти клас знаем, че сравнителната и превъзходната степен се пишат с така нареченото късо тире, тоест без интервали. Наглед дребна грешка, но още корицата ни навежда на мисълта, че няма до останем доволни от съдържанието. А и изхвърлянето с “най” ни подвежда. Смеем да твърдим, че сред нас има ученици, които биха се справили по-добре със съставянето на поеми.
А сега следва същинската част – стихотворенията. Ето един пример:
Живяло някога в Люлин –
десети микрорайон,
момиче като капка красиво,
о, за тук нямам рима, пардон (Вероятно авторът е сметнал това за забавно… странно, че
никой не се смее!)

 

О, Мариана, I love you so much,
Мариана, I love you
О, Мариана, I love you so much,
Мариана, аз казвам ти
I love you, I love you, I love you,
I love you so much, I love you so much. (Безсмислен текст на английски, чрез който лирическият герой изразява своята любов – това по никакъв начин не прави стихотворението по-романтично.)

Веднъж се качила в шестица тролей,
и в него бил и наш Панталей –
висок, рус, ходел напето,
но първи юни е денят на детето. (Това дори няма смисъл!)

О, Мариана, I love you so much,
Мариана, I love you
О, Мариана, I love you so much,
Мариана, аз казвам ти
I love you, I love you, I love you,
I love you so much, I love you so much. (Ненужно е да използваме английски. Авторът вероятно е целял да направи стихотворението по-модерно (и се е провалил). Поне текстът да имаше някакъв смисъл…)

Панталей е момък напет
и с любов от пръв поглед той бил обзет –
към нея пристъпил, изчервен до уши
и смутено прошепнал „коя си пък ти“. (Много романтично обръщение “Коя си пък ти!?”. Момчета, четете и се учете! Ето така се свалят момичета!)

О, Мариана, I love you so much,
Мариана, I love you.
О, Мариана, I love you so much,
Мариана, аз казвам ти.
I love you, I love you, I love you,
I love you so much, I love you so much.

I love you, Мариана, Мариана
I love you, Мариана, Мариана
I love you, Мариана, Мариана
I love you so much, I love you so much
I love you, Мариана, Мариана
I love you, Мариана, Мариана
I love you, Мариана, Мариана
I love you so much, I love you so much.

О, Мариана, I love you so much,
Мариана, I love you
О, Мариана, I love you so much,
Мариана, аз казвам ти
I love you, I love you, I love you,
I love you so much, I love you so much, ей! (Едната половина – безсмислен текст на английски, другата половина – безсмислен текст на български… SO.GOOD!!!)

И това не е всичко! Голямо впечатление ни направи фактът, че според едно от стихотворенията “Катя с усмивката си реже пъстърви по Коледа, а каквото остане живо го довършва с поглед”. Една от нас, също Катя, след като чу такава “висша” поезия, няма да празнува вече Коледа – да не взема да нарежа някого, без да иска.
Има още много примери, но особено обидно е, че тук-таме из стихосбирката се показват имената на Иван Вазов, Пейо Яворов, Виктор Юго, Александър Пушкин… Техните произведения са като оазиси в една безкрайна пустиня, защото в томчето преобладават бездарни стихове на неизвестни „автори”.
Самото хрумване за книга, посветена на имената, е оригинално. Жалко, че всичко остава до намерението.

 

Екатерина Ватева 7а
Мерилин Писина 7а

Back to top button