Детство мое, реално и вълшебно… Къде си?

Седя си, пия кафенце и „бием лафчето” с моя приятелка в голямото междучасие на пейките в задния двор. Оплакваме си натоварените седмици в училище, докато малчуганите от начален курс профучаваха периодично покрай нас и не преставаха да ни напомнят за себе си. Това ме накара да ги загледам и да започна да анализирам разликите между тяхното детство и нашето или по-скоро приликите на тяхното детство с нашето юношество…

Хванали се две малки мадами под ръка, с хубаво направени прически, обули маратонки на Nike, които до следващия сезон няма да им станат и на малкия пръст на крака, разхождат се бавно в двора. Човек ще си помисли, че обсъждат коя колко гаджета е „забила” в дискотеката. А какво да кажем за госпожиците, които още в пети клас ходят нарисувани и намацани с един тон фон дьо тен и са с 10 см по-високи от нормалния си ръст, съсипвайки от рано крачетата си с високи токове? Да не пропусна и „обогатения” им речник с нецензурни думи и жестове, които са направо смешни за техните години. Защо бързат да пораснат? Всички тези навици повечето мои връстници придобиват едва в гимназията. 
Момчетата също развиват спецификата на навлизащи в пубертета тийнейджъри още в начален курс. Нормално ли е момче в трети клас да ляга по пода в училище, за да надникне под полата на някоя млада госпожица? Лично на мен ми се е случвало момченце от подготвителната група да подсвирква и опипва, както мен, така и други „какички” в продължение на цяла година. Някои смелчаци се боричкат с големите дванайсетокласници, отговарят на родителите си, губейки уважението към тях, а повечето от малчуганите дори не разбират смисъла на нещата, които казват. Когато аз бях на тази възраст, такива момчета не познавах. Да не говорим за детството на нашите родители, лели, баби… Тогава за подобно нещо са се гонили директно учениците от учебното заведение.
Сега децата все по-рядко се виждат в кварталите изподрани, мръсни и изморени от игрите на народна топка, въже, стражари и апаши, криеница, „картоф”, „морков”, дама, „подаръци” и още куп други. Сега използват свободното си време, „развивайки” се пред компютъра вкъщи, заменяйки играта пред блока с виртуални игри като CS, Sims, GTI… Вследствие на тази застоялост у дома все по-често срещано явление са затлъстелите деца, което пък от своя страна е предпоставка за появяването и развитието на много болести и затруднения при работата на организма. Така наречените хиперактивни деца са също нарастваща част от малчуганите, които изразходват цялата си енергия, като беснеят и дивеят, без да намират граница в поведението си.
Трудно е да търсим първопричината на всичко това. Всяко поколение започва да придобива навиците на израснали юноши на все по-ранна възраст. И дали можем да се оправдаем с времето, в което живеем, или трябва да търсим вината у родителите? Не можем да спорим с факта, че нашето детство не е минало изцяло под зависимостта от компютъра, телевизията и прогреса на техниката, за разлика от днешните деца, които имат прекалено много източници на информация, а в това число и Интернет, където четат, гледат, възприемат и запомнят всичко. Като краен резултат от това е прилагането на новополучените «знания» на практика в училище и у дома. Не по-малко важно е и разглезването на малчуганите още от най-ранна възраст, следвайки примера на някои западни страни, където е почти отпаднала практиката да се наказват децата, дори повишаването на тон от родителите е недопустимо. И може би за да извинят своята незаинтересованост към децата си, родителите им дават всичко, както искат, каквото искат и където искат на възраст, когато не са способни да оценят нищо.
Каквато и да е истината, жалко е, че децата сякаш прескачат най-безгрижните и наивни детски години, където реален е само светът на мечтите, за да превърнат в своя действителност света на големите, от който ще искат да избягат не след много време. Защото коя жена или пораснало момиче не иска един ден да излезе без прическа и грим, да се разхожда из улиците в същото състояние, както се е събудила, хванала мама за ръка, а когато не е доволна, да се разплаче силно, без да й прави впечатление, че всички я гледат? И кой мъж би отказал да играе мач или да спортува любим спорт с приятели вместо да носи отговорност за семейство и работа?
Ах, детство, детство, пръскай повече от своето вълшебство! 

Александра Стоянова 10з

Back to top button