Бивши ученици споделят – Божидар Стефанов

Човек трябва понякога да излезе от зоната си на комфорт, да посети нови места и култури. Светът вече е толкова малък, за да се оправдваме, че не желаем да го опознаем.

Божидар Стефанов – безспорно интригуващ и забавен – това са думите, които описват личността на бившия възпитаник на гимназията ни. Понастоящем Божидар е докторант по нанотехнологии в Университета Упсала в Швеция. Завършил компютърна химия в СУ ”Кл. Охридски”, участвал в конкурса „Млади таланти” и „Лаборатория за слава FameLab”, с телевизионни изяви в „Наука в приказките”и „Красива наука”, той е от най-успешните и надеждни млади учени на България. Проектът, с който се занимава Божидар, се бори с един належащ проблем, за който доста малко се знае – Синдром на болните сгради. СБС представлява замърсяването на помещенията, което ни кара да се чувстваме уморени и потиснати. Науката (в лицето на Божидар) разработва начин за пречистване на затворените пространства посредством прозорците им.
Позволихме си да прекъснем научното дело на Божидар и го попитахме за работата, живота и ученическите му години. Той с готовност ни отдели време, а ето и духовитите и интересни отговори, които ни даде.

– Как продължи образованието ти и с какво се занимаваш сега?
– В момента съм докторант по физика в лабораторията Ангстрьом на Упсалския университет в Швеция. Когато се запознавам с нови хора винаги казвам, че има два начина да обясня с какво се занимавам – впечатляващ и откровен, но забавен. Впечатляващият е, че работя по „самопочистващи се покрития за „умни“ прозорци, на базата на фотокаталитични наночастици“, което всъщност почти нищо не значи. Откровено казано съм „високоплатен и високотехнологичен чистач на прозорци“. Работя по проект за създаване на прозорец, който не се замърсява и пречиства въздуха в стаята. Работата е, че в наши дни хората стоят най-често затворени вкъщи и все по-често започват да се чувстват болни и уморени без причина. Умните глави от Световната здравна организация са открили, че лошият въздух в къщите и офисите може би е сред причините за това. А също и … евтините дивани. Нямам нищо против тях, даже притежавам такъв (все пак живея в страната, от където голяма част от тях тръгват по света), но излиза че евтините мебели се правят с MDF дървесина, която съдържа лепила, които допълнително насищат въздуха вкъщи с вредни вещества.
– Как протича един твой ден?
– Различно. Хората си мислят, че учените сме скучни, очилати хора с бели престилки, които прекарват деня си в някое мазе, с нос, забит в дебела книга. В общи линии за мен годината е разделена на четири части: Една четвърт от нея се налага да правя експерименти. Тогава мога да бъда открит или в чистата стая, където се намират огромните микроскопи, на които се вижда и атомната структура на материалите, които изследвам, или в лабораторията, обгазявайки малък модел на умен прозорец с ацеталдехид (в общи линии вредно за здравето съединение, което по ирония на съдбата е причина не само за лошият въздух вкъщи, ами и за махмурлука). Горе-долу същото време прекарвам в симулации на суперкомпютъра – обикновен предпочитам пролетта. Тогава времето е прекрасно, отнема ми няколко часа да приготвя файловете за университетския суперкомпютър, след което мога да изляза на поляната с Kindle-а си и да се препичам четейки. Сметките отнемат 24 – 168 часа, така че имам доста свободно време, но от тях получавам доста информация какво се случва с вредните молекули на повърхността на „умните“ прозорци. През лятото си вземам дълъг отпуск и съм или на почивка с приятели – обожавам да пътувам, особено южна Европа и около Средиземноморието (Малта ми е едно от любимите места). Фенове на електронната музика, така че когато Армин или Тиесто имат концерт наоколо се оглеждаме за билети (препоръчвам Амстердам и големите купони в Холандия, като Sensation White). Ранната есен обикновено пътувам по работа и ходя на конференции. Изобщо да се занимаваш с наука е много динамично и интересно, не се сещам за друго призвание, което ти позволява да пътуваш толкова и да се срещаш с хора от целия свят (може би само шоубизнесът и спортът).
– Кога се прояви интересът ти към физиката? Как разбра, че искаш да се занимаваш именно с това?
– Честно казано по образование съм химик. Но и за химията не мога да кажа, че винаги ми е била присърце. Бях доста посредствен ученик и нямах висок успех до 7-8 клас. Израстнах в техничарско семейство и от малък се интересувах по-скоро от всякаквите джаджи, по-късно от програмиране. В края на краищата спечелих трето място на Националната олимпиада по Информационни технологии и използвах тази оценка като входящ изпит за СУ (важеше за математика). Бях написал грешен номер на специалност и вместо във Факултета по Математика и Информатика попаднах в Химическия факултет. Мислех да остана там два семестъра, колкото да отбия казармата (още беше задължителна по това време, май за последна година) и после да се прехвърля програмиране, но химията ми стана интересна. Един от преподавателите ми ме покани да започна работа в лабораторията му, когато бях първи курс и така останах в ХФ до края и станах химик. В Швеция станах физик, понеже тук им трябваше някой, който да поназнайва и малко химия.
– През ученическите си години занимавал ли си се с извънкласни дейности и това беше ли ти полезно?
– Честно казано бях доста затворен тийнейджър. Мисля, че по едно време ходех на кръжок по електроника в Междуучилищният център. Също имаше и такъв по програмиране, но повечето ходеха, по-скоро за да играят компютърни игри, така че изгубих интерес. Спомням си, че във „Вазов“ откриха първият кабинет с компютри, когато бях в 6-ти или 7-ми клас и първата година решиха експериментално да направят група от 13 ученика, които да учат да програмират на ЛОГО. Имаше входящ тест, но успях да попадна в групата. По-късно започнах да се занимавам с програмиране и да търся състезания, на които да участвам. В гимназията по-скоро предпочитах да прекарвам времето си сам, четейки или програмирайки. А и в училище не бях кой-знае-колко старателен. Все пак по някое време добих някаква способност да бъда доста внимателен в час, така че към края на гимназията имах доста приличен успех без да се натягам да уча много. Май това беше и една от причините да попадна в Химическия факултет накрая, защото не ми се учеше за входящите изпити на СУ (а и по това време нямахме матури) и исках да мина със сертификата от олимпиадата по ИТ.
– Разкажи ни някой твой любим спомен от училище.
– О, най-хубавите ми спомени са от последните години на гимназията. Тогава непрекъснато се случваха някакви забавни случки. Например един ден моят съученик Здравко успя да си заклещи един от пръстите в чина. Първо дойде една от лелките със сапунена вода и пак не успяха да го измъкнат. Накрая дойде един от майсторите с трион и при тази гледка Здравко събра доста сили и се освободи от клопката. И все пак в спомените ми изплува един ден, когато от bTV дойдоха да правят репортаж за една компютърна програма по физика, която направихме с г-жа Пецанова. Беше ми първата телевизионна изява и наистина се почувствах много добре. Малко преди да замина за Швеция вече с няколко други хора на науката в София започнахме да правим предаването „Красива наука“ по БНТ, но дори и тогава си спомнях с умиление за първия ми сблъсък с телевизионните камери.
– Смяташ ли че се получил добра подготовка в училище? Според теб какво трябва да се промени и какво трябва да остане в българската образователна система?
– Хм, това е сложен въпрос. За съжаление не мога да давам съвети, защото мога да съдя само по себе си. Мисля, че това с какви познания ще излезем от училище до голяма степен зависи от нас самите. Всеки сам избира какво да вземе и да запази за себе си. Нещата, които са ти досадни, естествено ще бъдат претупани набързо и забравени, без значение колко качествена е образователната система – това мога и тук да го видя. Но за себе си съм доволен. Можете да си представите, при положение, че никога не бях планирал да продължа с химия и не съм й отделял специални приоритети, идвайки от СОУ първият семестър в СУ не се чувствах добре покрай всичките ми колеги, които бяха все от елитни МГ-та. Но с времето открих, че нямам никак по-лоши познания от тях и без усилия завърших втори по успех в специалността.
Място за промени винаги има. Но и така не трябва да се случват твърде често, защото тогава всеки випуск се оказва поредните експериментални зайци на МОН. Според мен има много неща, които трябва да отпаднат от учебния план. Трябва да се остави малко повече място на учениците за извънкласни занимания по техен избор и да се оборудват повече кабинети, където да се учат по по-практичен начин.
– Какво ще посъветваш учениците, решили да продължат образованието си в чужбина и да градят кариера извън България?
– Да не се страхуват. В началото винаги е трудно, но с правилна нагласа където и да отиде човек може да се чувства като у дома си. Аз не съжалявам, че направих този избор – често получавам от мои приятели коментари като „И какво ще се случи, ако всички заминем?“, „Все някой трябва да остане.“ и други. Честно казано дори и България да беше N1 икономическа сила в Европа пак бих избрал да замина. А и тук имам много приятели, които идват от доста по-богати и развити държави. Има разлика между мобилност и емиграция. Според мен човек трябва понякога да излезе от зоната си на комфорт, да посети нови места и култури. Светът вече е толкова малък, за да се оправдваме, че не желаем да го опознаем.

Весела Маринишева 11л

Back to top button