Бивши наши ученици споделят

От този брой стартираме и рубрика, в която ще даваме думата на бивши ученици в СОУ”Иван Вазов”. За да ни разкажат – за себи си, за пътя след училището и препятствията по него, да споделят свои спомени. На всички тях задаваме едни и същи въпроси, като, разбира се, не сме толкова придирчиви. Всеки има пълната свобода да каже това, което мисли и иска.

Елка Иванова, преподавател във Френския културен институт, автор на езикова система за изучаване на френски език
Випуск 1988

кл. ръководител Маргарита Найденова
– Как продължи образованието Ви и с какво се занимавате в момента? По-трудно ли е, отколкото в училище и защо?
– Това, с което се занимавам в момента, дължа до голяма степен на г-жа Камелия Добрева. Когато се връщам в онези дни, очите ми се пълнят със сълзи на умиление, а сърцето ми забива лудо. Нахлуват спомени за обаянието, човечността, професионализма и артистичността на моята учителка по френски език. Виждам я все така млада, красива, елегантна, усмихната и с галещ слуха тембър. Няма как да не се влюбиш във френския език с такъв преподавател! С какво се занимавам? Аз имитирам нея, а децата – мен. С други думи – в момента съм преподавател по френски език във Френския културен институт в България. Преподавам и в учебен център „Тара” в София, чийто управител е г-жа Марияна Бохотска от град Плевен. Учениците ми са деца от 3 до 103 години, както не без основание се шегувам понякога. Завърших НУП в Софийския университет „ Свети Климент Охридски”, а по-късно в същото учебно заведение се преквалифицирах в учител по френски език и литература. Автор съм на езиковата система за изучаване на френски език „Colibri; mon ami”, предназначена за деца от 7 до 10 години. Системата е в три нива, одобрена е от МОН и в момента се използва в България.
– Кога беше по-лесно – в училище или след това?
– За мен лесно няма. Много ми е дадено в този живот, за което благодаря на Бог: прекрасно семейство, което ме е отгледало и възпитало; добро образование; успешна кариера; чудесен син, с който се гордея; добри ученици, които ме обичат и уважават; и не на последно място – верни приятели, които да ме подкрепят по пътя. Но зад всичко това стои много труд. Някъде четох: „Щастлив е човек, който работи това, което обича; човек, който е направил от хобито си професия. Така той никога не ходи на работа”. Е, аз съм щастлив човек.
– Как изглежда училището ни от гледната точка на ученика, абитуриента, студента, работещия човек? Как се променя визията за образованието след години? Какво остава?
– Когато го видях за първи път, ме побиха тръпки. Видя ми се голямо и страшно. Оказа се и трудно. От гледна точка на студента е солидна основа, върху която лесно и надеждно се гради. А работещият човек би казал „Ех, сега да бях ученик!”
– Какво значи „добър учител“ за ученика и след години?
– За да бъде някой добър учител, той първо трябва да бъде добър човек. Важно е да обича и уважава децата, професията и хората по принцип. Трябва да бъде личност, която има какво да даде на другите, иска и знае как да го направи. И най-сетне да притежава задълбочени знания и умения в дадената област. Учителят моделира хора, извайва личности, създава бъдеще.
– Какви не трябва да бъдат учителят и ученикът, за да се случва диалогът между тях?
– За да има диалог, е необходимо взаимно уважение, доверие и желание да опознаеш другия. Не бива да съществува незачитане на чувствата и проблемите на другия.
– Какво мислиш за средното и висшето образование днес и може ли в България да се постигне добра реализация?
– Има какво да се желае от българското образование. Болезнена тема. И все пак надеждата умира последна. Относно реализацията, бих казала Божа работа!
– Сподели приятен и неприятен спомен от училище или пък комичен!
– Физиката е труден предмет. Не е достатъчно да се „зубка”, както казваше г-жа Найденова. Има и сложни задачи за решаване. Кой ти ги разбира?! Хубавото в цялата работа е, че по физика ни преподаваше класната, която много ни обичаше. Това не означава, че нямаше изненадващи контролни и безкомпромисни изпитвания. Но най-веселото беше, че когато положението беше най-критично, след поредното „конско”, г-жа Найденова казваше „Кого да изпитам?… Хайде… Красимир!”. Горкичкият, той си знаеше, че ще бъде пак на дъската. Никой никога не разбра защо Краси носеше кръста на класа. Сигурна съм, че класната не го тормозаше нарочно. Той също го знаеше (защото всеки път му се опростяваше съответната оценка) и понасяше стоически поредното изпитване. Жалко, че тогава нямаше мобилни телефони, за да се запишат всички бисери на Краси и реакциите на класната. Всяко такова изпитване разведряваше обстановката и завършваше с думите на г-жа Найденова „Мили мои, нали знаете, че много си ви обичкам!”
Краят на срока е. В. е между пет и шест по френски език. Предстои му изпитване за оформяне на срочната оценка. Стратегически избира да седи пред мен. През цялото време аз му подсказвам. Изглежда, че мадам Добрева не забелязва нищо. Очевидно е доволна от представянето на В. И му оставя шест за срока. Връщайки бележника, му казва „И да почерпиш Елка за това, че ти изкара шестицата.”?!
– Ако трябва с три думи да характеризираш училището ни, кои са те?
– Необикновено, многолико и престижно или, както е модерно да се казва напоследък, елитно.
– Какво би казала на днешните учители и ученици?
– Скъпи учители, любовта е онова нещо, което, колкото повече раздаваш, толкова повече получаваш!
Мили ученици, след днес идва утре. Запазете чудните мигове в сърцата си и когато днес се превърне във вчера, ще имате прекрасни спомени. 
Но когато утре стане днес, ще имате нужда от знания и умения, за да успеете. Сега е време за сеитба.

Диян Каролев, международен редактор в новините на БНТ
Випуск 2007

12а клас, кл. ръководител Дора Въчовска
– Как продължи образованието Ви и с какво се занимавате в момента! Трудно ли е или по-трудно ли е, отколкото в училище и защо?
– Журналистика в УНСС. Влязох още на първо класиране, макар да бях от първите, които изпробваха настоящата им система за прием – тестовете ЕПИ. Сега съм международен редактор в новините на БНТ. Работя в сутрешния блок и в общи линии от мен зависи отразяването на международното положение и видеоматериалите към него. Колкото до това, дали е трудно – всичко е въпрос на лично виждане и психическа нагласа. На мен специално единственото, което ме спъна в началото на следването, беше това, че няма кой да те води за ръка и да ти разяснява правилата.
– Как изглежда училището ни от гледната точка на ученика в него, абитуриента, студента и работещия човек! Как се променя визията за образованието с годините? Какво остава?
– СОУ „Иван Вазов“ ми е оставило доста добри спомени. Следя развитието му и се радвам на повечето нововъведения, като вестника например. В университета ми липсваше елегантната простота на гимназията като образователна институция – ставаш, отиваш на училище, казват ти това, което ще те питат, и след три месеца свършва срокът. Нещата стават постепенно и всичко е достатъчно подредено. Сега, когато вече работя, осъзнавам, че училището е било тренировка за живота – има неща, които непременно трябва да знаеш и умееш, за да продължиш напред. И в един момент разбираш как учителите не са били злият дракон, който иска да ти пише двойка, задето не си прочел две илюстрирани страници от учебника, а са правели, каквото могат, за да те подготвят за това, което те чака.
– Какво значи „добър учител“ за ученика и няколко години след това?
– Имал съм много учители в „Иван Вазов“. Моят клас имаше славата на чума – не един и двама се отказваха да ни преподават. Но имаше такива, които си останаха до края и видяха потенциала в нас. Образът, който ще опиша, се основава на двамата преподаватели, които съм запомнил с най-добро. Дора Въчовска превръщаше историята в епичен разказ, достоен за сценарий на мащабна филмова продукция, вплиташе животоспасяващи истини за живота в материала. Пламен Петранов, макар да се чудехме на това, че си носи собствена гъба и тебешир, успяваше да обясни нещата по такъв начин, че да изглеждат логични и простички – а това е изкуство. Добрият учител никога не съди за един клас по общия план – той не вижда стадо, а двадесет и шест различни индивиди. Добрият учител успява да насочи вниманието и да предизвика интерес – но да не каже всичко, а да остави вроденото любопитство на хората срещу него да довърши работата. И най-важното – добрият учител не забравя, че срещу себе си има не просто деца, а хора, и се отнася с тях като с такива.
– Какви не трябва да бъдат ученикът и учителят, за да се случва диалогът между тях?
– Едва ли има универсална рецепта – повечето учители забравят, че и те са били деца, а и това, че срещу тях стоят хора, които живеят в ерата на интернет, когато никой не може да се скрие от гафове, а почти всякаква информация е на разстояние от едно търсене в „Гугъл“. Получава се борба между ценностите на две различни поколения. Тук мога да дам един съвет на настоящите ученици – това, което правите днес в училище, утре ще бъде летвата, която ще определи стъпалото ви в живота. И повечето от вас ще го осъзнаят твърде късно.
– Какво мислите за средното и висшето образование в България днес? Може ли в България да се постигне добра реализация и на каква цена?
– Средното образование, макар да не е задължително (както доста често чувах от ядосани учители), учи на дисциплина и въвежда в разграфената същност на живота – на училище през делниците, свободна програма през уикендите. Освен това е последният шанс на хората под 18 да добият някаква обща култура и да се насладят за последно на това, че има кой да им покаже пътя. Висшето образование – ако човек иска да учи, може да го направи, но в по-голямата част от случаите това става със самоинициатива, а не с посещение на лекции и упражнения. Стигнали сме до там, че мечтата на всеки родител детето му да завърши „висшо“, е въпрос по-скоро на време и пари, отколкото на коефициент на интелигентност и постоянство. Реализацията обаче е моментът, в който си проличава кой просто има дипломата и кой – нужната квалификация.
– Споделете приятен и неприятен спомен от училище или пък комичен!
Миналото е като счупено огледало – опиташ ли се да събереш парчетата, няма как да не се порежеш. Отражението ти в него се променя, а с него се променяш и ти. Спомените в тази връзка са нещо изключително лично и е факт, че колкото и лошо да се случи, накрая остава само хубавото.
– Ако трябва с три думи да характеризирате училището ни, кои са те?
– Скъп спомен мой :)
– Какви са професионалните Ви планове!
– Да продължа да си работя по специалността. Започнал съм да правя и собствен сайт. Той е вече за хобито ми – компютърните игри и целта е да вкарам в България това, което са западните медии от подобен тип. Другото, с което се занимавам, е музиката – имам собствен музикален проект, наречен N-visioN, който ми помага да си излея това, което няма как по друг начин и да се развличам.
– Какво искате да кажете на сегашните ученици и учители в нашето училище?
– Никога не забравяйте кои сте, какви сте били и че срещу вас има други хора. Уважавайте позицията на другата страна и бъдете по-толерантни към грешките й. И едно послание към учениците, които са ме изтърпели до този момент – реалността е за тези, които не могат да понесат да се борят за мечтите си.

Dido
Back to top button