Бивши наши ученици разказват

Нина Георгиева Грънчарова
Випуск 1992, паралелка с разширено изучаване на химия и биология
Кл. ръководител – Павлинка Павлова

През 1998г. получава магистърска степен по молекулярна биология от СУ “Св. Климент Охридски“. Дипломната работа за получаването на степента работи като студент на обменни начала във Висшето училище по биотехнология, гр. Порто, Португалия. Тя е свързана с биохимичното охарактеризиране на някои щамове дрожди, предизвикващи развалянето на бели вина.
През 1999г. – аспирант в Института по генетика към БАН, София.
От май 2000г. – редовен аспирант към катедрата по молекулярна и клетъчна биология на Упсалския университет, гр. Упсала, Швеция.
През 2006г. защитава докторска степен по микробиология в Упсалския университет с дисертация върху молекулярните механизми на контрол на клетъчното делене при стрептомицетните бактерии.
От 2006г. досега – научен сътрудник в Медицинския университет
(Каролински институт) в Стокхолм и в Упсалския университет, като се занимава с различни аспекти на физиологията и генетиката на бактериите на молекулно ниво.

Предполагам, че както всичко в нашето динамично съвремие, така и училище „Иван Вазов“ се е променило коренно за последните 20 години. Много се промени и образователната система в България за това време. Така че най-вероятно училището, което си спомням аз, няма много общо с училището, което познава уважаемата редакционна колегия. Кой знае, може би този факт ще направи картината, която ще се разкрие пред вас след обобщаване на всички събрани коментари, още по-интересна. Поздравявам ви за идеята и за усилията!
Връщам се към времето, прекарано в училище, със смесени чувства. Едни от най-хубавите ми спомени са свързани с училище „Иван Вазов“, защото там съдбата ми отреди да срещна любимия човек и спътник в живота. След това идва носталгията по безгрижните години и приятелите от детството. С радост си спомням някои учители, от които съм получила много в развитието си като знаеща и творческа личност. Много съм задължена на г-жа Митка Цветанова, която от четвърти до седми клас ми даде не само езикова грамотност, но и запали интереса ми към писаното слово. След това, в осми клас, попаднах във вещите ръце на г-жа Геновева Димитрова. Благодарение на нейното насърчение и на пълната свобода, която тя ми даваше в часовете по литература, аз успях да открия и развия своя
поетичен талант. По същото това време часовете по биология с г-жа Павлова разкриха пред мен вълшебния свят на микроскопичния живот, на чиито тайни по-късно реших да посветя професионалната си дейност.
На другото блюдо на везните натежават някои недотам приятни спомени от училищното време. Спомням си тягостната атмосфера на казармена дисциплина, лицемерие и нетърпимост към свободната мисъл от времето на комунизма. Никак не ми бяха по сърце нескопосаната училищна униформа на големи карета и разрешените скучни прически. Също така сковаваща и недемократична беше и образователната система от това време. Една доста суха и обемна образователна материя биваше самоцелно поднасяна чрез отживели и сухи образователни похвати. В съчетание със свръхчовешките изисквания за успеваемост тази система често водеше до загуба на мотивацията за знание и до убиване на оригиналното и творческо мислене у много деца.
Като поздрав към нас тя изпрати едно свое стихотворение.

Урок по стрелба
Обтегни тетивата!
Дай назад рамото!
Мери се високо!
Пускай!
Браво! Право в целта!
Пак се прицелвам и тихо е.
Ставам част от лъка.
Пак стрели са мечтите ми.
И понякога стигат целта…
После идва болката в рамото.
Рязко отварям очи за света.
Моите мускули спомнят ми нямо –
всеки полет си има цена.

Нина Грънчарова

Back to top button