Абсурдно е…

Много са абсурдите в живота ни. Едва ли е възможно някой да ги изброи. Ами ако е възможно и се опитам да го направя, то тогава ще се амбицираме ли да направим нещо. Абсурдно е да бъркаш дискотеката с училище. Все пак не мисля, че е нормално дрехите ти да показват повече, отколкото да скриват. А може би моята представа за нормално е изкривена?
Абсурдно е да се „мазниш” заради едните оценки. Утре няма да помниш с колко си завършил по български език и литература (предметът е случайно избран ), но ще усетиш какво си загубил – достойнството си.
Абсурдно е да ти пишат шестици по предмет само защото вече ги имаш по другите такива. На всички ни е ясно, че професори по „всичкология” НЯМА!
Абсурдно е да си мислим, че боят и заплахите биха решили някой проблем. Ние мислим, говорим и… се бием. На последната дума май не й е там мястото. А когато кажеш „дотук ми стигна”, показвайки малко над главата си, замисляш ли се, че може би и на мен ми омръзнало от глупости? И какво трябва да направя аз – да скачам на бой срещу всеки дразнител или да заплашвам всекиго, който не ми „играе по свирката”. Защо? За да стана една от вас? Учтиво ще ви откажа – не, благодаря.
Абсурдно е да се мразим. Ако не харесваш някого, просто не му обръщай внимание. Аз лично не разбирам защо трябва да се хвърля толкова време и енергия в нещо или по някого, който ти е неприятен. Аз не бих, за мен е безсмислено, но друг може и да вижда смисъл.
Всичко може да се промени. Винаги има начин, но абсурдното е, че никой няма желание. Но не, ние искаме и искаме, а когато трябва да се даде, се обръщаме на другата страна, все едно не говорят на нас. Всички знаем поговорката: „Ако искаш нещо да бъде направено както трябва, свърши си го сам.” Само я знаем, за прилагане и дума да не става.
Кога ще спрем да бъдем непукисти и егоисти? А не, чакайте, има и по–лесен начин – да се надяваме на тези след нас да не бъдат като нас. Ние това го можем най–добре, да чакаме на другите, пък даже сме се и усъвършенствали в намирането на виновника, той, разбира се, може да бъде всеки освен нас.
И после какво ще стане?
Вариант 1. Абсурдното чакане нещо да се случи ще продължи безкрайно.
Вариант 2. Ние ще направим нещо.
Кое да бъде? Някои вече направихме своя избор, а ти?

 

Кремена Мишел 11б

Back to top button