106 години училище „Иван Вазов”

Запитвали ли сте се някога какво е било училището ни в самото начало, преди повече от 100 години? Кога е започвала учебната година? Колко паралелки е имало? Колко дълги са били ваканциите? От какво са се интересували учениците?… Водена от своето любопитство, аз се порових в архивите, разлиствах пожълтели страници, старателно изписани с калиграфски почерци и неусетно потънах… в друго време и пространство. Осъзнах, че нашето настояще също ще се превърне в минало, от което други ще се интересуват; че за по-малките същото училище е бъдеще… Минало, настояще, бъдеще – все части на едно цяло и общото между тях сме ние, хората. Едва ли има семейство, в което поне един да не е учил в нашето училище. В името на миналото, настоящето и бъдещето пишем тези редове със съзнанието колко сме малки пред историята. Преживяното си остава за мен, то трудно може да бъде пресъздадено, но избрах някои неща и за вас.

За да ви покажа, че учим в 106-годишно училище с богата история, в което деца и учители са били социално ангажирани в трудни за страната ни години, че в нашите класни стаи са се случвали много родолюбиви инициативи и са възпитани много истински българи.
Всичко започнало през далечната 1906г., когато училището било открито с името „Неофит Рилски”. Било малко начално училище и имало само четири класа.
Още през първите години имало проблеми с отоплението през зимата. Училището не разполагало с много дърва за огрев, затова учениците били пускани във ваканция. Може би от тези времена идва „дървена ваканция” – словосъчетание, което използваме и днес. Занятията започвали на 1 септември и приключвали около 10 юни. В края на всяка учебна година се провеждали държавни изпити. Всичко останало било като при нас. И така, в този ритъм, до учебната 1914-1915 година, когато някои учители били мобилизирани за участие в Първата световна война. Година по-късно сградата на училището била заета от войскови части, а на 4 януари 1916 г. учебните занятия са възстановени.
На 1 април същата година се въвежда Грегорианският календар със закон и датата автоматично става 14 април. Прави впечатление, че всяка година учениците са пускани на гроздобер за цяла 1 седмица, за да помагат на родителите си. Училището било затворено и през 1919г. Било е заето от френски и български войскови части, а след това заради върлуващата болест „Испанска инфлуенца”.
От 1922г. има данни и за това, как са се забавлявали нашите връстници – примерно „вечеринка” в салона на Дружество „Съгласие” в полза на бедните ученици. Плевенският търговец Никола Господинов подарил 5000лв. в полза на фонда. След това години наред се организирали много такива „вечеринки”, и то винаги съчетани с някаква родолюбива или благотворителна инициатива.
Първата библиотека е открита през 1926г., когато се създава и „Въздържателно дружество”, за да е успешна борбата срещу алкохолизма и тютюнопушенето. Паралелките през същата година в училището се увеличават от 4 на 5. Няколко години по-късно се чествали 1000 години от рождението на цар Симеон. Имало е отново забави, включващи коледно дърво и обичая лазаруване.
Прави впечатление голямата грижа за бедните и социално слабите. През 1930г. е открита трапезария за бедните ученици. Първите няколко месеца там се хранели около 60 ученици. След това броят им се увеличил. Пет години по-късно в училището се създават „Червен кръст” и „Християнско дружество”. През същата 1935г. се свиква първата родителска среща. Родителите проявили интерес към тези срещи, е записано в летописната книга, и това повишило много успеха на учениците. Дисциплината също се подобрила. Направена е и първата инспекция на учителите и училището от околийски инспектор.
Щастлива за всички ученици била учебната 1936-1937 година. „На 16 юни 1937 година, 6 часа и 35 минути сутринта, България се сдоби с престолонаследник – Симеон Търновски. По този случай с Височайшо одобрение Заповед №1524 на всички ученици общият успех се повиши с една единица. Тази година няма ученици да повтарят отделенията си.”
През 1941-1942-ра учебната година започнала на 3 ноември заради болест, наречена „детска паралич”. Следващите военни години са много трудни. Поради лошото време и липсата на здрави дрехи и обувки коледната ваканция е удължена до 1 февруари. От 21 февруари до края на месеца учителите обикалят домовете на учениците, за да се запознаят с условията на живот на децата и да вдъхнат сили на семействата им за справяне с трудната ситуация. Това утвърждава мястото на училището в града като заведение с важна обществена роля и културно-просветна дейност. През 1943-1944 година занятията са отменяни често заради бомбардировки. Градът бил евакуиран и министерството признало учебната година на всички ученици.
В края на Втората световна война децата изпращали писма и колети на бойците. Създадено е и дружество „Септемврийче”, за което ще ви разкажем отделно.
Следва продължение…
Моника Маринова 9л

106g_IV2
Back to top button