По стъпките на древните

Екскурзия по маршрута Плевен – Никопол – Гиген – Байкал – Плевен
Утрото на 30 октомври беше студено. Настанихме се в автобуса и в 8.30 започнахме нашата малка експедиция.

Прозорците бяха потни, повечето ученици дремеха, а други просто мълчаха. След около час от лявата страна на автобуса започна да се синее Дунав. Когато влязохме в Никопол над града започна да се спуска мъгла. По улиците не се срещаха много хора и дали от това, или защото температурата беше под 0 градуса, започнаха да ме побиват тръпки. Първото нещо, което посетихме, беше културно-историческият музей в града. В него видяхме монети, намерени от местните жители, плочи, предмети от бита, книги, надписи и други находки. Научихме и сведения за града. Музеят се намираше в непосредствена близост до реката и затова се отбихме да и се полюбуваме. Това се оказа трудно, защото мъглата се беше спуснала и обгръщаше със своята пелерина реката. Сякаш това беше призрачен град от романите на Стивън Кинг. Е, ние не се плашим лесно и затова продължихме смело нататък. Следващата ни цел беше крепостната стена на града. С нас беше и Николинка Христова. Тя изпълняваше ролята на екскурзовод, но беше много по-полезна от това, защото знанията й бяха от първоизточника. Това е една доста весела и общителна жена, която с радост ни помогна и ни показа Никопол такъв, какъвто е.

Повървяхме известно време, преди да достигнем крепостната стена. С изкачването си започнахме да оставяме мъглата под нас и така, когато стигнахме горе, се бяхме озовали на остров в море от мъгла и облаци. Наистина ми се прииска да се гмурна и да заплувам, но реших, че е по-добре да не го правя. Слънцето се показа над нас и започна да ни напича, което разведри обстановката.
Оттам поехме обратно към града. По пътя видяхме и местна чешма, за която се вярва, че лекува очите, но г-н Димитров ни разкри, че причината за това е, че водата съдържа цинк. Съвсем наблизo се намираше една от най-големите градски забележителности – чешмата „Елия”

В нея е вградена плоча в памет на ранно починалата Елия, поставена от съпруга й Фронтон. По-късно към нея е добавен надпис от френския архитект Дижарден, който бил трогнат от написаното. И наистина, надписът би оставил всеки без дъх, думите са толкова красиви, макар и да са писани преди векове. Този паметник е символ на дълбоката съпружеска любов. Вярва се, че ако пиеш от водата, ще те сполети същата любов като тяхната. Аз пих от нея, но не защото мечтая Купидон да ме уцели, а за да изразя почитта си към това, което Фронтон е сторил за любимата и което е оставил след себе си.
Е, колкото и да беше красиво, трябваше да продължим нататък. По пътя се убеждавах колко малък е градът, там всички се познаваха (жителите са ок. 4 700). Това породи странен уют в мен. Минахме и покрай къщата, в която Апостола се е укривал дълго време.
И така, бъбрейки си за това и онова, оглеждайки местните къщи, ние стигнахме паметника на загиналите руски воини. Оттам се виждаше по-голямата част от града, Дунав и отсрещният бряг на Румъния. Гледката беше наистина красива. Границата между водата и въздуха се беше размила, малките сгушени къщурки под нас, зелените хълмове и на фона на всичко това – целият пушек, идващ отсреща. На всички ни направи много лошо впечатление заводът, който бълваше огромни количества дим и задушаваше града.
Следващият исторически паметник,с който се срещнахме, беше църквата „Св.Петър и Павел”. Тя е най-старият запазен паметник в града. Вече беше време за обяд, затова всички с къркорещи стомаси отидохме в едно от местните заведения, където прекарахме следващия час. После се натоварихме на автобуса и потеглихме към с. Байкал.
Там се намира общинският център. Той е добре обурудван с едни от най-новите технологии за определените дейности. Той е добър избор за семинари, обучения и пр., защото притежава всичко необходимо: спални помещения, кабинети по химия, биология, семинарна зала, столова, бани, компютърен кабинет, кабинет по рисуване и др. И всичко това е съвсем прилично обзаведено, спретнато, чисто и свежо. Там се намира и един от най-добрите телескопи в областта за наблюдение на звездите.
От селото нататък наш екскурзовод беше Иво Джокин. С него наблюдавахме птици (с биноклите, които беше взел ) на отсрещния бряг на Дунав. Това бяха островите Малък и Голям Борил (Берил) .

Нашата екскурзия продължи в с. Гиген – Улпия Ескус
Това са руините, останали от римския град, но не си представяйте няколко разхвърляни разкопани камъка! Там са се запазили основите на къщите, баните, улиците, канализациите, форума, невероятните гравюри и др. красоти от бита на римляните. Когато види всичко това, всичките тези масивни и същевременно прекрасни камъни, човек няма как да не се замисли как са успели римляните преди толкова време да съградят тези великолепни градове?! Наистина завидях на тогаващните архитекти и на това, как са съумели да го направят истина. Но римските императори са знаели, че техните дворци и владения ще ги надживеят и ще оставят за спомен за следващите поколения. Явно е, че каквото и да казвам за това място, е малко, но с риск да стана банална, ще кажа само почти като Алеко пред Ниагара – трябва да се види и изживее, не може да бъде разказано.

Е, това беше последната ни дестинация и затова потеглихме обратно към Плевен. Обстановката в автобуса беше доста по-оживена, отколкото на идване, повечето хора бяха намерили „общ език” и така, улисани в приказки, ние спряхме зад училището – екскурзията беше към своя край… Но нали всичко, колкото и да е хубаво, все някога свършва… И така, казахме си „Довиждане! До нови срещи!” и всеки продължи в своята посока.

П.П.: Досещате се, че съм спестила доста от подробностите и дори част от научната част, но все пак това е с пожелание и вие да вдишате от аромата на Никопол, Байкал и Гиген! На добър път!  

Автор:
Румяна Богданова 9з

 

Back to top button