По-близо до миналото в разговор с историци

На 26 март ученици от XIа, XIл, XIIа и XIIб клас имаха невероятната възможност да се срещнат и разговарят с писателя Николай Табаков, с доктора на науките Иван Божилов и професор Андрей Пантев.
Те бяха в града ни, за да представят новия роман на Николай Табаков – „Византия“, а в нашето училище присъстваха по покана на директора Димитър Митев. Спонтанната среща събра четирите хуманитарни паралелки в зала „Европа“.
Не усетих как потънахме в необятните дълбини на историята. Г-н Табаков накратко ни запозна с книгата си: какво го е подтикнало да я създаде, на какви исторически факти се крепи тя и уточни художествените нишки, които е прокарал в нея. Той избира Византия, защото според него това е империята, дала много на Европа и като цяло на света. Чрез тази своя творба авторът показва и мястото на държавите от Източна Европа. Действието в романа се развива в две сюжетни линии – настоящето и миналото, и по конкретно Византия през VI век при император Юстиниян.

Ние от своя страна имахме привилегията да питаме двамата историци по всякакви теми от дисциплината им. Зададохме спорни исторически въпроси, като например за неясния произход на братята Асеневци (кумански, влашки или аристократичен), за това кой владетел води равнопоставена битка с Византия за независимост (Симеон, Петър I или Иван Асен I) и коя е правилната употреба на понятието за покоряването ни от османците – турско робство, турско завоевание или турско присъствие. Последователно ни отговориха, че категорични сведения за корените на Асеневци няма, тъй като исторически извори, вероятно отговарящи на този въпрос, са били унищожени преди векове в Търновска църква. На другото запитване г-н Божилов посочи като правилен отговор Симеон Велики с аргументите, че именно той е първият български цар и най-изявеният създател на българската култура и средновековния живот по подобие на този във Византия (Не бива да пренебрегваме и факта, че синът на Борис I е на крачка да покори Константинопол!). По въпроса за чуждото подвластие на България в периода 1396-1878 разбрахме, че е възможна употребата на двете понятия – турско робство и турско завоевание. Някои от българите приемат тази епоха за „иго” поради всекидневната борба за оцеляване, а за други, по-заможните, водели по-нормален и приемлив живот, това е време, несъвпадащо с робско пребиваване. Зададен бе и по- философски въпрос – нужно ли е било участието на България във Втората световна война. Специалистът в областта – проф. Андрей Пантев, сподели, че участието ни е с двузначно съдържание и характер. В началната фаза на войната България е сочена за съюзник на Третия райх, а в следващ етап от бойните действие обявява война на Германия.
Лично аз останах възхитена от срещата. Научих много и виждайки личности като тези, за пореден път се уверих в едно – нужно е постоянство по пътя към познанието!

Кристина Младенова – XIа клас

istoriya2
По-близо до миналото

Back to top button