Моята Баба Марта

От стари времена е обичаят да се кичим с мартеници на първи март. Когато полъхне южнякът и слънцето се преобърне, най-старата стопанка на дома усуквала бяла и червена вълна и преди изгрев връзвала шарения конец на децата по крачетата, на момите в плитките и по ръцете – та да са здрави, бели и червени през цялата година. И дърветата в градината накичвала, и агънцата, и малките теленца, и пътната врата. В първомартенската утрин всяка къща осъмвала в червено. Така повелява обичаят – с гиздост да се посрещне добрата Баба Марта. С красота и добро, с хубост – срещу злото.

Какъв е бил първоначалният образ на българската народна мартеница, за традициите и поверията, свързани с празника, всичко това научиха учениците от втори „г“ клас в часа по Технологии и предприемачество. И понеже този обичай от стародавни времена е  предаван от баба на внучка, в класната стая гостуваха бабите. Тези най-мили и добри наши баби. С тяхна помощ учениците изработиха пъстри мартенички. Научиха как се усуква конец, как се  връзват белите и червени конци в снопчета, как се оформят фигури, как се прави намотка, пискюлче, как се изработват помпони, как от снопчета вълна се оформят топчета, как към мартеничките се прибавят мъниста. Припомниха си легендата за стройния момък с румени бузи Пижо и скромната и хубава девойка Пенда, за плевенските Рачо и Дешка. Запознаха се с преданията за хан Аспарух, неговите братя и сестра им Хуба. Прочетоха приказка за разсърдената Баба Марта.  Разбраха за куклата от прежда и вълна „Марта“, която се правела на много места в България – едни я хвърляли в нивите, други – в реката, трети я закачвали на плодно дърво – все животът през годината да е хубав.

С пожелание за здраве и дълголетие, с прегръдки и усмивки и в очакване на първите прелетни птици  – така децата изпратиха своите баби. А ние оставаме с вярата, че белите и червени мартенички ще ни донесат здраве, сила и дълъг живот.