В името на изкуството

В името на изкуството

Като хуманитарна паралелка, ние учениците от 9б изявихме желание да идем на представянето на новата книга на Ивайло Терзийски „Сърце в ремонт” на 25 юни. Звучи добре – щяхме да послушаме невероятния хор „Звъника”, да чуем личните признания на автора, да му подарим последния брой на „В@з Буки Веди” и да му вземем интервю за училищния сайт. Но нещата не се развиха точно така.

С класната ни Галина Димитрова се разбрахме да се срещнем пред галерията „Илия Бешков”, където мислехме, че ще се състои събитието. Оказа се, че сме се объркали и всъщност трябва да бъдем в галерията „Светлин Русев”. Но пороен дъжд се изсипа върху нас и ни се наложи да се скрием. Желанието ни да присъстваме бе по-силно от дъжда, обаче. След половин час, когато той намаля значително, извадихме чадърите, скрихме вестника, и нагазихме в локвите. Краката ни бяха повече от мокри, крачолите на дънките ми също, но не се спряхме. Стигайки до истинското място на събитието, бяхме посрещнати от г-жа Генкова, която хубаво ни се накара. Но въпреки това се събрахме и влязохме.

Със закъснение от половин час, решихме, че ще е най-подходящо да се появим безшумно и да застанем някъде отзад, за да не прекъсваме това, което се случваше. Но рецензентът Лалка Павлова ни приветства топло и ни настани – много се зарадваха, че въпреки бурята, сме дошли. За съжаление, не можахме да се порадваме много на хор „Звъника” – чухме само едно изпълнение от тях, но пък то много ни се услади. Изслушахме страхотно рецитиране на част от стихотворенията от стихосбирката и изслушахме страхотния Огнян Янчев, който ни посвири на пиано. Чухме рецензията и на Лалка Павлова. След това тя ме повика на сцената да взема интервюто пред всички. Бе изненада за Ивайло Терзийски, но и за мен, тъй като бях подготвена за малко по-различно интервю и да застане пред всички не бе планирано.

Излязох, с мокрите крачоли и калните обувки, пред всички и му подарих училищния вестник, който между другото преживява голямо приключение. Той много се зарадва и интервюто започна. Трябваше да променям част от въпросите, но се получи добре. Авторът се разчувства още от първия въпрос (гласът му затрепери и очите му се напълниха със сълзи), при което аз се притесних много, но остатъкът от интервюто премина добре. Ивайло Терзийски благодари на всички присъстващи и сподели, че родом е от Плевен и наистина градът много му липсвал. Не пропусна да изрази възхищението си от многото талантливи личности, който са родени тук. Разказа, че майка му го е влюбила в литературата и главно поезията. Рецитирала му стихове и той бил закърмен с това. Много се радвал, задето поезията набирала популярност и от интереса на младите хора към нея. Призова всеки да бъде по-смел и искрен, когато пише и нещо, на което наблегна бе силата на думите. Според него те могат да въздействат по много начини и да те карат да се чувстваш щастлив, но и могат да нараняват, затова всеки трябва внимателно да подбира думите си. За финал си дадохме топла прегръдка, а съученици също го заразпитваха.

Така премина срещата ни с Ивайло Терзийски – оценен поет, който пък оцени и нас и най-вече идването ни в бурята. Защото всички ние наистина усещахме как краката ни са ледени и гадаехме, че може да се разболеем, но изкуството…то ни топлеше душата!

Зина Махмудова 9б

Още новини