Със Сердика в сърцето

С голямо нетърпение на 17 октомври учениците от третите класове на нашето училище потеглиха рано към столицата на родина ни – град София.

Пътят до там беше весел и изпълнен с гледки радващи окото. Преминавайки по магистрала Хемус, макар и от движещия се автобус, децата успяха да се насладят на багрите на есенния Балкан и да научат как и от къде е дошло името на Стара планина, отгатваха произхода на имената на селата и градовете през които пътуваха, разбраха как се казва ,,най-сладкия“ град в Предбалкана и как се е прочул гр. Ябланица със своите вкусни халва и локум.

Навлизайки в столицата учениците наблюдаваха исполинските размери и височини на модерните небостъргачи, които вече са част от градския пейзаж на града. Разтълкуваха старите имена на София – Средец и Сердика и техния произход. Насладиха се на облачните склонове на планината Витоша в синхрон с беседата на екскурзовода, от която се разбра за възникването на града край горещите минерални извори още в епохата на неолита 5000 г. пр. н. е.

Първата спирка на малките туристи бе научния детски център ,,Музейко“. Там децата бяха посрещнати от любезните служители на центъра и всеки клас получи свой собствен гид, който да ги запознае с тематичните зали. Учениците се докоснаха до миналото, настоящето и бъдещето на човека, природата и науката.

В първата зала на бъдещето те успяха да се докоснат до модерните технологии в космонавтиката, комуникациите и енергетиката. Разбраха как тренират астронавтите, с какво се хранят и чрез симулатор дори се докоснаха до космическата безкрайност. Чрез специален компютър успяха да изчислят колко би била тяхната маса на друга планета като Марс. Учудващо бе за малките изследователи как е възможно да си тежък само 9 кг на червената планета. Влизайки в ролята на специалисти по роботика, те управляваха роботизирана ръка, с която понякога се налага да се работи в открития Космос. Люляха се на съоръжение, което зареждаше батерия, която пък задвижваше вентилатор. Това пък им даде информация за алтернативните методи за производство на енергия с вятърни генератори. Успяха да настроят сателитните спътници, така че да осъществят връзка с джипиес система. Научиха колко са важни сателитите за определянето и предвиждането на прогнозата за времето и комуникациите на Земята.

В следващата зала вазовчетата успяха да хвърлят поглед в миналото и да научат повече за подземните богатства. В ролята на миньори те се докоснаха до методите на извличане на руда и минерали. В специален уред успяха да наблюдават промяна в кварцовия камък погледнат на ултравиолетова светлина. Откриха отговора на поставената загадка – Колко вкаменелости на кости и черупки ще откриете в залата? Разбраха повече за начина на живот на човека в миналото. Наложи се да правят разкопки като истински археолози, за да стигнат възможно по-дълбоко в пластовете на  човешката история. Някои от децата предизвикаха с подскоци истинско земетресение на специална платформа, за да разберат какво се случва при това непредсказуемо природно явление. Други пък упражняваха натиск върху специална плоскост, за да предизвикат изригването на вулкан. Наблюдаваха и разучиха пъзела на земната кора и връзката и с движението на земната повърхност и изригванията на вулкани. В залата най-интересно за децата се оказа животното дейнотериум, което е живяло по нашите земи преди хиляди години. Висок колкото двуетажна сграда, децата веднага го оприличиха на слон, но в последствие се оказа, че те са много далечни братовчеди.

В третата зала учениците се върнаха в настоящето и бяха запознати с методите на изграждане на съоръженията за събиране на вода – язовири. Разбраха колко са важни те за доставянето на вода до големия град за питейни или напоителни нужни, и как чрез водните електроцентрали се произвежда ток само от силата на водата. Интересно за третокласниците в природонаучния кът беше да погледнат през очите на орела, скакалеца и пъстървата, както и да поспят като истински прилеп с главата надолу. Момчетата, а и някои от момичетата, се радваха, че могат да се докоснат до истинските строители и кранисти, които се занимават с изграждането на съвременните сгради. На специален симулатор те изпробваха устойчивостта на своите новопостроени сгради при земетресение от различна степен по Рихтер. Влизайки в последния кът на залата децата намериха разликата между енергоспестяващата крушка и консумираната енергия от обикновената. Рециклираха и пречистваха вода по специален метод, за да направят средата по-добра за живеене в настоящето.

Преизпълнени от нови знания и емоции групата потегли към следващата си дестинация – сърцето на столицата. След кратко пътуване с автобуса по столичните булеварди, децата успяха да зърнат величието на паметника на Апостола Васил Левски  и красивите позлатени куполи на храм-паметника ,,Св. Александър Невски“. От екскурзовода научиха къде се намира българската патриаршия и къде е погребан патрона на нашето училище Иван Вазов, а именно до най-старата църква от римско време – ,,Света София“. Научавайки историята на тази емблематична сграда, децата почти веднага се досетиха от къде идва и съвременното име на града.

Разходката продължи към президентството, където учениците успяха да наблюдават смяната на караула. Екскурзоводът разказа подробно за престижната професия на гвардейците, тяхната униформа и връзката им с първия български княз – Александър Батенберг. Въодушевени от видяното учениците се отправиха към площад Независимост, където наблюдаваха сградата на Министерския съвет и статуята на Света София. С удоволствие децата слязоха в подлезите под жълтите павета, за да се докоснат до древната Сердика и нейните величествени дебели зидове. Разгледаха античните основи на преславния град и научиха, че дори в тези времена хората са използвали технологии като канализация, хладилник и парна баня. В топлите бани са се наслаждавали на минералните лечебни води и са взимали важни решения за управлението на града.

Вървейки по софийските улици третокласниците видяха останки от миналото – стени, храмове, сгради и научиха, че София е място, в което новото и старото се преплитат. Тогава девизът на столицата „Расте, но не старее“ стана по-ясен и разбираем за малките туристи. Град, в който имаха свободата да се чувстват като истински научни изследователи. Вазовчета имаха възможността да скочат назад във времето и да изминат за ден целия път – от неолита до днес.

Кл. р-л Калинка Кирилова
Кл. р-л Маргарита Нейкова
Кл. р-л Михаела Христова
Кл. р-л Вили Заркова
Кл. р-л Елка Станчева