Родителската агресия

 Последствията от гнева са много по-големи, отколкото причините му.

Марк Аврелий, „Мисли”

 

Това е най-грубата и недопустима родителска грешка, която, за съжаление, все още много родители си позволяват. Физическа или психическа (заплахи, обиди, унизителни наказания), агресията винаги поражда ответна агресия, която детето не може да изяви пред родителите си и я задържа, насочвайки я несъзнателно срещу себе си, срещу връстниците си или срещу по-слабите от него. Детето се озлобява, душата му страда, развива неоснователно чувство за вина. Живее в постоянен страх… Битото дете е едно дълбоко нещастно дете с ниско самочувствие. Родителската агресия програмира негативно живота на детето, защото травмите от нея остават в душата му за цял живот. Детските депресии, неврози, отклонения в поведението и последвалите зависимости се дължат най-вече на травми в детството.

 

Моите родители не ме обичат. Бият ме. Чувствам се малоценен.

Анонимно

Агресивните родители учат децата си на жестокост и саморазрушение. Ако едно дете се страхува от родителите си, то ще продължи да се страхува и когато порасне – от живота, от хората, от целия свят. Ако едно дете свикне с ролята на жертва, дори когато порасне, няма да може да се освободи от тази нагласа и с поведението си ще привлича хора, които да се държат с него като жертва. Детските травми остават за цял живот и понякога са толкова силни, че правят невъзможни успеха, щастието и хармонията в любовта за порасналото вече дете. Проявата на агресия срещу беззащитно същество е неестествена. Всеки родител, който бие детето си, би трябвало сериозно да се замисли как се чувства душата му по време на този акт и как се е чувствала душата му, когато са го били като малък… (родители, които бият, обикновено са били бити като деца). Агресивните родители са хора, потискали много гняв като малки. Страхът и липсата на самоуважение в детска възраст често стават причина за агресивно поведение в по-късна възраст. Така внуците понасят последствията от грешките на бабите и дядовците си.

 

В детското съзнание и подсъзнание границите между доброто и злото, между допустимото и недопустимото, се поставят най-вече от родителите.

Моделът, който ни е заложен на подсъзнателно ниво често ни кара да постъпваме по определен начин, без дори да се замисляме защо. Вярата на всяко дете, че родителите знаят всичко и постъпват правилно е причина да бъдат приемани много погрешни навици и постъпки за правилни. Много бащи смятат, че е възпитателно да удариш шамар на детето си, само защото техните бащи са го правили.
Родители, които изоставят или малтретират децата си, всъщност не уважават и не обичат себе си. Затова работата с така наречените проблемни деца трябва да започне с родителите им. Те трябва да осъзнаят първо собствения си проблем. Едва след това ще стане възможно за тях да осъзнаят, че това, което вършат, е недопустимо, че нарушават човешките права на децата си и това е престъпление. Агресивните родители имат нужда от психотерапия, от трансформация на съзнанието, от осмисляне на живота и детството си, от лекуване на травмите си. А докато това се случи, децата им имат нужда от помощ… Помощ от обществото, от държавата, от близки, от психолози и педагози, изобщо от помощта на всички нас.

Когато разберем от медиите, че някое пребито дете се е озовало в болница, всички сме потресени, но не си даваме сметка, че децата, които страдат непрекъснато от унизителни наказания, заплахи и побой са може би хиляди само за България. Освен най-разпространените шамари и дърпане на уши, в унизителния списък има какви ли не инквизиции – бой с колани, точилки, щипане, скубане, заключване в тъмни помещения, принудително стоене с вдигнати ръце, домашен арест, забрана за виждане с приятели, забрана на любими занимания, ужасяващи заплахи и вероятни много други, които не са ми известни… Не мога да си обясня как е възможно такава жестокост да бъде проявявана към беззащитни същества каквито са децата?!!

 

http://nikak

 

Back to top button