По пътя на хляба

По пътя на хляба

„Никой не е по-голям от хляба !“ – казват старите хора. Народът вярва, че хлябът има душа и при приготвянето и консумирането му се спазват специални обичаи, а за всеки празник българската традиция повелява да има обредни хлябове, замесени с вяра и любов, украсени подобяващо. Знаем, че Хлябът съпровожда целия жизнен път на човека: от раждането до неговата смърт, в делник и празник, в радост и скръб. Хлябът е дар, хлябът е молба, хлябът е жертва, хлябът е магия, хлябът е живот. В България посрещането с хляб и сол или с  мед символизира гостоприемство и приятелство.

На 24.10.2017 год., учениците от ІІ г и ІV б клас и техните класни ръководители – Сн. Лишкова и Т. Дихонова, съвместно с Туроператорска фирма ЕТ „Ирина Влаева – ВИСТ“, проследихме пътя на хляба от нивата до трапезата.

Тръгнахме от гр.Плевен в дъждовно време, но ни провървя „като по вода“.

Първо посетихме гр.Никопол – селище с богата хилядолетна история.    Когато слязохме от автобуса, дъждът вече беше спрял и слънцето надничаше между облаците. Разходихме се в Дунавския парк. Видяхме река Дунав – нашата северна граница, и румънския бряг. На пристанищния комплекс фериботът Никопол – Турну Мъгуреле беше готов да отпътува.

Продължихме разходката към Паметника на победата, в чест на загиналите 1300 руски войни през Освободителната руско-турска война. След това разгледахме църквата „Св. Св. Петър и Павел“, издигната през ХІІІ в. –  един прекрасен пример на старобългарската архитектура и изкуство, а сега – паметник на културата. Минавайки по прекрасна алея, стигнахме до друг паметник на културата – чешмата „Елия“, от ІІ век. Разгледахме и къщата на Цвятко Смолянов – типична градска българска къща преди Освобождението, където се е укривал и Апостолът на свободата – Васил Левски, при посещението си в града на път за Румъния.

Когато пътувахме от Никопол за с. Муселиево, си припомнихме дългия път на производство на пшеничните зърна. Наблюдавахме нивите, подготовката на хората за следващия сезон.

В мелницата от 1923 година в Комплекс „Воеводите“ ни демонстрираха процеса на преработка на жито и получаването на брашно. Голямо удоволствие ни доставиха, когато в дървено корито стопаните ни показаха как да си замесим тесто, а от него – да си изпечем вкусни питки. Установихме, че „магията“ на хляба е в контакта на ръцете ни с тестото. Докато го галихме, мачкахме, обръщахме и потупвахме, му предавахме своята човешка топлина и го превърнахме в истински Божи дар на трапезата. Така и обядът ни в комплекса беше още по-вкусен.

Разгледахме етнографската изложба и видяхме как в миналото са си правили преждата, платовете, съдовете, с които са си служили в бита.

Доволни и щастливи се прибрахме в Плевен. Нямахме търпение да разкажем за нашите емоционални преживявания. Разбрахме, че ние, младите, трябва да ценим народните мъдрости, обичаи и ритуали, за да имаме бъдеще.

 

Още новини