Още едно литературно отличие

Денят е 19 юни, а часът е 9. Второ студио на БНР е пълно с гости от цяла България – деца, родители, приятели на най-стария и авторитетен конкурс за детско литературно творчество „Искри“. В него участват не само деца от България, а и българчета, живеещи извън пределите на страната. В годините досега в този конкурс са минали над 10 000 деца от родината ни, Молдова, Западните покрайнини, Германия, Австрия, САЩ. Днес свои произведения изпращат децата на първите участници в „Искри“.

По програма „Хоризонт“ на националния ефир водещите Ирина Вълчанова и Мариан Бачев започват предаването със забавни цитати от писмата на деца, участници в XXXIII издание на конкурса. В него няма определена тема и жанр, няма I, II и III място. Той не е състезание, защото свързва децата, които обичат да пишат. Това е и желанието на организаторите и журито в състав: Иван Галев, Николай Милчев, Виктор Самуилов, Ирина Вълчанова и Мариана Симеонова, да дадат възможност на децата да се запознаят, да намерят мястото на написаното от тях сред останалите творби, да се уверят, че имат съмишленици.

От името на журито Мариана Симеонова споделя, че е трудно и тежичко да прочетеш 789 творби на 263 деца. Даже след втория тур, където са допуснати 91 малки автори, е трудно да отделиш най-добрите творби. Но пък е много приятно, защото в тях са събрани детските мечти – какви искат да бъдат децата, коя е магията за добро, какви са стъпките на вятъра, от какво е направен сънят, как да намерим истинското приятелство, защо задължително се опарваме от първото докосване във все така непознатата, но толкова вълнуваща територия на любовта.

Започва премиерата на най-добрите за 2016 година произведения, написани от деца. Водещите обявяват в ефира на БНР авторите на отличените 21 произведения в приятната компания на пианиста Мартин Марков. В студиото е и участничката от IV б клас на нашето училище  Елица Лилова. За втора поредна година вазовското момиче е сред отличените в този конкурс.

В ефира се чува разказът ѝ „Моето жълто приятелче“ в изпълнение на актьора Мариан Бачев. Слушателят улавя доброто владеене на езика, умението на авторката да пише смислено, любопитно и много красиво. За нея писането е самотно, интимно занимание и преживяване. Интервюто с Елица звучи като продължение на миналогодишното XXXII издание на конкурса. Научаваме повече за интересът и любовта ѝ към животните и най-вече птиците, защото само те могат да летят. Накрая водещата отправя поздрав към героя на нейния разказ с популярна детска песничка.

Всички се гордеем с таланта на нашето момиче. Желаем творческото ѝ вдъхновение да не стихва, да продължава да споделя своя поглед за света. Ето и разказът ѝ, който впечатли журито на конкурса:

литературно отличие

 

 

МОЕТО ЖЪЛТО ПРИЯТЕЛЧЕ

Едва ли ще се досетите какъв подарък получих само един ден преди ваканцията. Дядо се върна отнякъде, бръкна в джоба си и внимателно постави на пода малка, жълта, пухкава топчица. Помислих, че е някаква плюшена играчка, но тя се раздвижи, надигна се и изписука:

-Па-па, па-па!

-Патенце! – възкликнах аз и го взех в шепите си, а то се гушна там като в майчино гнездо.

А на другия ден вече бяхме на село – аз, патето, баба и дядо. Но там вече имахме четири малки котета. Ами сега? Как ще живеят заедно, как ще се разбират, дали няма да му оскубят перушината? И все пак трябваше да започне опознаването. Пуснахме патето, а то тича след мен като след майка. Но нали и котетата са любопитни  – те пък тичат след патето и го бутат с лапички да разберат каква е тази подвижна топчица. Патето пада по гръб, маха смешно с крачка, а те се надвесват над него и се чудят какво е това.

Това беше само първите дни. Патенцето започна да стъпва здраво на краката си и гласът му стана по-силен. То разбра, че аз го закрилям, вече на се страхуваше от котетата и дори започна да играе с тях. А как си играеше само! Да речем, котетата са се свили на топка, спят си и мъркат, а моето жълто приятелче се приближава до тях и започва да им кълве мустаците или опашките. Котенцата се разбуждат и го наобикалят учудено, а то протяга шийка и нещо им говори на своя патешки език: „Па-па, па-па!“. Изглежда се разбират, защото заедно тръгват да се хранят. Но тогава започва неразбория, защото жълтурчо кълве не само от своите зрънца, но рови и във всяка котешка паничка, сякаш всичко е негово. Ако му направя забележка и започна да го поучавам, то хич не ме слуша и си знае своето: „Па-па, па-па!“. И ми говори толкова изразително, че аз се умилявам, вземам го в ръце и го гушвам. Едва тогава то се укротява напълно и заспива като под майчино крило.

Изглежда, че то наистина си помисли, че съм му майка. Аз тръгвам някъде, а то се клатушка след мен. Влизам в басейна – то се гмурка край мен. Сядам на люлката  – люлеем се заедно. Отивам при приятелката ми Даринка – и то си играе с нас.

Веднъж тръгнах за магазина, а то кряка след мен, върти се в краката ми и не ме оставя. Сложих го в една чантичка и отидохме заедно. Мислех, че е заспало и тъкмо казах какво искам, то започна силно да писука и да недоволства. Когато продавачката видя кой се показва от чантичката, го погали и каза, че за пръв път вижда пате в магазина.

Моето патенце растеше с всеки ден и вече се чувстваше стопанин на целия двор. Посрещаше и изпращаше гостите ми, разговаряше по патешки с тях, помагаше на баба и дядо в градината, но само мен ме чувстваше като майка – нали само аз го целувах по човчицата и го носех в чантичката си. Само че патето си намери най-хубавото място за спане – в сандъчето на котетата. То започна всяка вечер да се намества между топлите им кожухчета и само жълтата му главичка се виждаше отгоре.

Когато дойде краят на ваканцията, намерихме нов дом на моето жълто приятелче – занесохме го с баба на един познат, който гледаше в двора си много патки. Мислех, че ще му бъде много мъчно за мен, но то само се озърна и с весел грак се втурна между другите птици.

Моето жълто приятелче сигурно вече е пораснало. Не съм го виждала повече. Но скоро, когато си бях на село, намерих в двора едно малко патешко перце. Вдигнах го и го сложих в чантичката си. Дали не беше писмо от него?

Елица Пламенова Лилова

Back to top button