Нашата екскурзия из Искърското дефиле

Нашата екскурзия из Искърското дефиле

Учениците от 5. Д клас

Сутринта на 6 юни 2018 г. в много весело настроение се събрахме петокласниците, готови за екскурзия, от която да научим за живота и творчеството на великия българин и писател – Иван Вазов. Беше рано, но на никого не му се спеше. Без да чакаме, се качихме в автобусите и потеглихме към Черепишкия манастир. Не забелязахме как мина времето на пътуването. Стигнахме манастира, автобусът спря и ние се запътихме към сградите на манастира. Черепишкият манастир е основан по време на управлението на цал Иван Шишман, но при нахлуването на османците е бил разрушен. Наименуването на много от околностите с името на цар Иван Шишман дава основание да се предполага, че тук са станали стълкновения между неговата войска и завоевателите. Възстановен е през 1660 г.

Сградите на манастира са в подножието на величествени скали, в които са издълбани стотици пещери. Възникването му е свързано с историята на средновековния „Коритен град“, съществувал в близката местност Ритлите. Смята се, че днешното си име храмът получава от белеещите се кости на загиналите воини, останали след епичната битка на цар Иван Шишман през 1396 г. В годините на Възраждането манастирът се превръща в просветно средище, водили са се учебни занятия на свещеническо училище, богословски институт и Софийската духовна семинария.

Черепишкият манастир е обявен за паметник на културата от национално значение. Храмът представлява еднокорабна, сводеста сграда, с обширно преддверие, открита галерия и островръх купол. Сред забележителностите на вътрешната му украса е иконостас с изящна дърворезба и плащеница, извезана през 1844 г.

В комплекса на манастира са реставрираните днес Владишка, Училищна, Приемна, Данаилова и складова сгради, както и Рушидовата къща. Те са се надвесили над Искъра така, както вероятно са изглеждали и преди 100 години. За да стигне човек до храма, трябва да мине през доста стръмни стълби. Близо до стария храм се намира и сградата, където спят монасите, а до нея надпис – „любимата тераса на патриарха на българската литература Иван Вазов. Именно в този манастир той е написал разказа „Една българка“. Разгледахме Вазовия кът, запазил спомените и духа на времето.

Сбогувахме се с Черепишкия манастир и се потеглихме към село Очиндол, където се намира комплекса „Дядо Йоцо гледа“. Там беше доста високо, очертаваха се Балканът и малка част от Искъра. Но нашата цел беше да видим отблизо паметника на Вазовия герой – дядо Йоцо.

Скулптурата е изградена през 2005 година. Проектът за нея е дело на скулпторите Моника Игаренска и Георги Тишков, а идеята е на родолюбивия българин Огнян Петров, родом от село Очиндол. Община Мездра и дарители са „виновниците“ за изграждането ѝ. Висока е 5 метра и в нея се превъплъщава Вазовият герой дядо Йоцо, от едноименния разказ „Дядо Йоцо гледа“.

Изработена е от бял врачански камък и сякаш кацнал над дефилето, дядо Йоцо е вперил незрящ поглед към железницата, която очаква да мине по линията София – Мездра. Макар и сляп, дядо Йоцо успява да „види“ бъдещето на родината чрез духовната светлина на своята вяра в българското. Тя го озарява вътрешно, дарява го с друг вид сетива. Дядо Йоцо устремява духовен взор към свободата на българското – „Да види свободна България“…

Около паметника видяхме дървени имитации на животни /елени, таралежи, зайци и др/. Там, разбира се, се заиграхме. Времето беше топло, но облачно. Чуваха се гръмотевици, а това показваше, че скоро ще завали. До паметника имаше маси и пейки и там обядвахме.

Следващата ни дестинация беше в село Челопек. Специално отидохме в къщата музей „Баба Илийца“. Сградата се намира в центъра на Врачанското село Челопек, по пътя за връх Околчица. Музеят е създаден през 2003 г. от Инициативен комитет от родолюбиви българи и кметството на селото, с помощта на Община Враца и Мемориален комплекс „Ботев път“.

Баба Илийца е останала в българската история с факта, че е помогнала на Ботевата чета след разгромяването ѝ край връх Околчица във Врачанския балкан. С риск за живота си тя спасява един от Ботевите четници. Великият български поет и писател Иван Вазов описва героизма ѝ в разказа си „Една българка“. Всичко това научихме от уредника на музея.

След посещението учителите ни заведоха на една площадка с игрушки, където забавлението продължи. Люлките се залюляха и беше много весело. Потеглихме обратно и не след дълго стигнахме Плевен и мястото, от което бяхме тръгнали.

Беше прекрасно и незабравимо изживяване.

 

Още новини