На училище: Назад към униформите

Един от основните въпроси, на които трябва родителите да си отговорят: „Искаме ли децата ни да изглеждат в клас като в дискотека?“

 

Няма по-лесен начин едно училищно ръководство да влезе в конфликт с родителите от идеята за въвеждане на униформи.След силовото налагане на матурите от Министерството на образованието преди години това е вероятно най-сложният и болезнен процес в държавните училища.И ако някое реши да го направи, ще трябва да се зареди с воля, търпение, нерви и да си планира поне една загубена година.

Униформите не са задължителни по закон, но все повече училища се връщат към тази позабравена практика за неудовлетворение на част от родителите. Причините за недоволството са много – все още мнозина си спомнят с неприязън за униформите от преди 1989 г., за ужасния им вид и за нежеланието, с което лично са изпитвали при носенето им. За немалка част от родителите това е излишен допълнителен разход, който обикновено се стоварва заедно с много други през учебната година.А отделно, всеки родител има своя визия по въпроса кое е красиво и практично за детето му.

Ще чуете и много положителни мнения.На първо място заради сигурността на учениците, особено ако пропускателният режим в съответното училище е засилен, а не е на принципа „разграден двор“.С униформите малко или много децата са принудени да изглеждат като ученици, а не като плажуващи или отиващи на дискотека.Донякъде спомага да се преодолеят в някаква степен социалните различия, които иначе децата обичат да демонстрират с телефони, джаджи и облекло.Може би най-маловажната причина е да се изгражда идентичност, но и това е фактор.
Големият проблем за всяко училищно ръководство обаче е, че ще се изправи срещу различните мнения, равни на броя на родителите.И тъй като няма абсолютна формула как да се случат нещата ще се загуби много време и нерви в търсене на условния идеален вариант.
В нашето училище процесът отне точно една година, но след редица перипетии и връщания на старта се стигна до задоволителен вариант за мнозинството.Началото беше поставено и за момента изглежда, че няма да има връщане назад.
Как се случват нещата и какви проблеми могат да възникнат?В следващите редове ще се опитаме да изчерпим възможните перипетии и техните решения.

 

Стъпка 1: Да има или да няма униформи?

На първо място ръководството на училището трябва да има желанието и волята да въведе униформи.Въпреки че някои родители ще оспорват законността на подобно решение, не би трябвало да има притеснения.Учителският съвет е този, който определя правилата, той е своеобразният законодателен орган и в неговите пълномощия е да избере дрескода на учениците.
Следващата стъпка е как точно да се случи процесът най-безболезнено.Най-добрият вариант е да има одобрението на мнозинството от родителите. За да се гарантира, въпросът може да бъде решен с анкета с един единствен въпрос: „Съгласни ли сте да бъдат въведени униформи?“.Анкетите се раздават от класните ръководители на родителите с условието, че липсата на върната анкета се приема за мълчаливо съгласие.Когато вече имате над 50% одобрение, няма никаква юридическа и морална пречка за въвеждането на униформите.

 

Стъпка 2: Моделът и цената

След това идва по-сложната част – как точно да изглеждат облеклата, кой да ги произведе и колко ще струват. Най-добре е тази дейност да бъде поверена на училищното настоятелство по няколко основни причини.Като представители на родителите те имат най-сериозно отношение какво искат да носят децата им и на каква цена.В нито един момент обаче не трябва да се къса връзката с представителите на училищното ръководство, защото в крайна сметка то трябва да одобри избраните модели и цветови варианти.Освен това при една широка комисия в настоятелството се елиминира обвинението, че някой е взел пари под масата.
За училищното настоятелство, разбира се, това е голямо главоболие.Колкото и хора да участват в избора, колкото и модели да се селектират, каквито и производители да бъдат поканени, все ще има недоволни.А най-лошото е, че непрекъснато ще се появяват нови родители, които ще твърдят, че преди тях нищо не е свършено, че са извършвани машинации и че нещо друго е по-подходящо.
Като първа крачка най-добрият вариант е да се избере колко и какви части от униформата ще са задължителни.Колкото повече са тези елементи, толкова по-голям става твърдият разход за родителите.Трябва да прецените дали панталоните и ризите да се поръчват задължително от избрания производител или всяко семейство да може да си ги набавя само стига да спазва определения дрескод (като например дънките или панталоните да не са разкъсани или с дупки).
Следващият момент е как точно да изглеждат дрехите и тук идва най-сериозният проблем.Родителите имат различни вкусове, които трудно могат да се напаснати, за да се постигне обединено мнение.Още повече, че на този етап вече трябва да бъдат включени и производителите с техните предложения за модели.
Пътищата са два и няма гаранция кой е по-сполучлив.Според единия фирмите предлагат едновременно визия и цена за производство.В другия може да се поканят първо фирми за дизайн, а след това други за производствената част.Но тъй като става въпрос за авторски права на моделите, в крайна сметка е почти сигурно, че авторът на предпочетения модел впоследствие ще трябва да го произвежда.И в двата случая рискът е, че където визията на моделите и качеството на материалите са по-високи, и цената също ще е по-висока.
Имайте предвид, че за вас цените може и да не са високи, но за други родители ще са направо непосилни.В училището ви със сигурност ще има родители с по две и повече деца, така че за тях разходът става двоен.А също и за родителите, чиито деца не са в графата „опрятни“.Те вероятно ще трябва да купуват по няколко броя от най-рисковите за изцапване дрехи. Затова постигането на балансиран избор е може би най-тежката задача.Едни родители ще ви обвиняват, че дрехите не са достатъчно красиви, а други, че са прекалено скъпи.
В България добрите фирми, които са специализирани в производството на ученически униформи и имат опит, не са много.Колкото и производители да поканите, вероятно изборът ще се ограничи до три-четири компании, които са способни да ви предложат интересни модели на достъпни цени и за които можете да имате гаранцията, че ще си получите стоката.

 

Стъпка 3: Планирайте отрано, иначе не става

Ако изпълните всички стъпки до тук и стигнете до задоволително решение за вида, цената и производителя, ще са ви необходими повече от половин учебна година.А това означава в най-добрия случай да сте готови през януари.Но след това ще ви трябва технологично време да получите крайното одобрение от училищното ръководство, да съберете капаро от родителите, да се вземат мерки на учениците и униформите физически да се произведат.
Всички фирми ще ви дадат производствен срок от минимум три месеца в зависимост от броя на учениците.При идеално стечение на обстоятелствата някъде през март или април можете да имате готови униформи.Но тогава вече ще е прекалено късно, защото учебната година ще е в края си.Затова ако искате да постигнете успех с униформите, започнете процедурата от днес, за да ги имате за началото на следващата учебна година.А и тогава е най-доброто време да се започне нещо ново.

 Източник: dnevnik.bg

Back to top button