На екскурзия до възрожденска Трявна

Броени дни преди края на учебната година учениците от III ^„б“, III ^„в“  и III ^„г“ класове се потопиха във възрожденския дух на град Трявна.

Посрещна ни една от емблемите на града – Часовниковата кула, построена през далечната 1814 година. Според легендата, за да получат разрешение за строежа на кулата, тревненските жени е трябвало да се откажат от своя накит за глава – сокай. Този накит придавал на тревненките горд и царствен вид – заради богатата му метална украса българките ходели с високо вдигната глава, а не с приведен поглед.

Върнахме се назад във времето и седнахме на дървените скамейки в Славейковото школо. Открито е като взаимно училище през 1839 година, а през 1849 г. тревненци канят като учител Петко Славейков, който открива и класно училище в тази сграда. Въвежда изучаването и на музика, рисуване, часове по физическо възпитание. През пролетта на 1850 г. в тревненското училище се провеждат първите годишни изпити. Промените, които Славейков прави тук, са толкова много и значими, че до днес старото училище е известно и като Славейковото школо.

Във възстановената класна стая екскурзиантите с голям интерес писаха върху пясък, четоха от взаимоучителните таблици, запознаха се с реда и строгите изисквания във възрожденското училище. Накрая имаха възможността да си вземат за спомен табелки, които учениците в старото училище са получавали за своето поведение и прилежност.

Даскаловата къща, в която се помещава единственият по рода си в България Музей на резбарството, бе следващата забележителност, която посетихме. Две слънца греят вече повече от 200 години в нея. Незалязващите слънца са създадени от изкусните ръце на двамата тревненски резбари – Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца. Между тях бил „сторен“ първият майсторски облог – кой ще направи по-великолепен резбован дървен таван на гостните стаи. Двамата работели от Гергьовден до Димитровден. Майсторът Димитър бил избран за победител, но и неговият калфа Иван спечелил – получил титлата майстор и ръката на дъщерята на стопанина на дома.

Учениците бяха запленени от вълнуващия разказ на уредника на музея, от шедьоврите на българската дърворезба и дърворезбената колекция – скулптурни фигури на български царе, барелефи на български революционери, възрожденци, дело на един от известните тревненски майстори дърворезбари Генчо Марангозов.

Град Трявна е съхранил в себе си миналото ни, а дори и миналото на други народи. Музеят за азиатско и африканско изкуство в Трявна е уникален за България обект и това, че музеят е разположен точно тук, не е случайно.

Потомък на тревненка – скулпторът Златко Паунов, решава да събере цялата си любов към изкуството на едно място. Третокласниците се потопиха в атмосферата на един по-малко познат свят. Разгледаха повече от 400 експоната  от Непал, Тибет, Китай, Индия и някои африкански държави, датиращи от ІІ- ХХ век, предимно с култово предназначение – статуетки на индуистки божества, култови предмети, свързани с будизма, африкански маски. С изненада децата установиха, че в някои от азиатските експонати има прилика с българската дърворезба.

Малките екскурзианти се завърнаха в родния Плевен, носейки със себе си сувенири за спомен, но и частица от българския дух, съхранен в уникалния облик на Трявна – град на занаятчийството и дърворезбата, град на миналото, град на красотата.

Класни ръководители: Маргарита Нейкова, Михаела Христова, Магдалена Димитрова