Лекоатлетически турнир „ДЕЦАТА НА ПЛЕВЕН“

СКЛА „СПАРТАК“ ПЛЕВЕН

Организираха за четвърти пореден път лекоатлетически турнир

„ДЕЦАТА НА ПЛЕВЕН“ 20.11.2016г.

Като журналист новобранец, все някога трябва да отразиш някакво събитие на живо и съответно да изтърпиш възможния дискомфорт, който може да те последва.

Още с влизането в залата осъзнах, че аз нямам  представа за какво става дума. Имаше над сто деца и много повече родителите и организаторите на събитието. Аз почти нищо не знаех, и все още не знам, за леката атлетика, освен нормативите, които трябва да покривам в училище.

Късметлийка бях, че се сблъсках с г-н Станимир Кирилов – учителят по ФВС, който отговаряше за децата от СУ „Иван Вазов“, категория ‘2005’. Той ми обясни как стоят нещата, кои са съдиите, кои деца могат да участват (2009-2005г.) и каква е програмата.

От него всъщност разбрах, че съдиите, които наглеждат децата от различните категории по години, са на около моята възраст и затова започнах разговор с тях.

Питах ги да ли им харесва мисълта да са съдии и дали такава отговорност ги притеснява. Повечето отговориха, че много им харесва да са съдии и че все още нямало повод за притеснение. Също казаха, че се надяват техният отбор да спечели (предположих децата от „Спартак“). Бяха ми страшно симпатични дори ако малко се притесняваха да ми отговарят на въпросите.

След срещата ми с по-младите се разходих, за да видя какво представлява залата.

Към 8:40 беше обявена откриваща загрявка. Мисля, че тогава организацията почна да запада. Децата на можеха да разберат откъде трябва да бягат и затова имаше леко забавяне, но след това започна строгата програма.

Предупреждавам, че през по-голямата част на турнира следях: бягане на 60 метра, и по-малко: скока на дължина.

За категорията 60 м гладко бягане се правеха серии. За тези, които са също толкова малко информирани като мен, това означава, че се класираха най-добрите за финалите.

Честно да Ви кажа, нямаше точно определен ред, в който изреждаха участниците, но започнаха с момичетата от 2009 година. От там проследих, че има най-малко участници в тази категория и разбрах, че двама от състезателите са от нашето училище и те се представиха отлично- едното от които имаше по-добри резултати дори от по-големите от нея. Александра Войнова от 1 клас беше първа в своята серия, след което спечели първи място на финалите  за бягане и второ място на скок дължина. Нямате си представа колко хубаво ми беше да гушна и да снимам този сладур с медалите и грамотите!

Едва след това разбрах, че тя има сестра, която е в 2006 категория- Цветомира Войнова, също финалистка.

В категория 2008г – Десислав Костов спечели медал и грамота за второ място. Томас Валентинов – второ място, а, за жалост, Илиян Александров не се яви на финал.

2007г. Валерия Ивова спечели второ място, а Росица Денчева – трето, буквално след нея. След момичетата, бяха и момчетата.

От 2005г., Карина Господинова и Виктория Ованнесян стигнаха до финал.

След това съдиите забелязаха, че не са провели никакви серии за 2006г, и организацията напълно се разпадна. Дори преди тази малка грешка, родителите бяха леко изнервени със забавянето на класациите и се възмутиха. През 10 минути родители идваха и ме питаха кога ще излизат класациите, тъй като видяха, че аз следя почти всичко, въпреки че не бях организатор или съдия. Прекарах над 10 минути да обяснявам на баща, че друго дете е изместило неговото по бързина.

След това просто си тръгнах. Да, не беше напълно приключило, но не можах да издържа на студа, въпреки че бяхме на закрито. Въпреки всичко, в този турнир спечелихме доста награди. Вярно, не сме „най-добрите“, ама пак сме добри.

Виктория Енева, 8б

 

Back to top button