
Кучето – моят домашен любимец
Ето какво се получава, когато учител вярва във възможностите на учениците си, а те приемат безрезервно неговите идеи. Получава се взаимна подкрепа за един различен час с 5.А клас.
Всеки колега в часовете си е използвал знания от различни дисциплини. Но когато фокусът на урока се измести от текущата тема към даден проблем, става по-интересно.
На 22 януари 2024 г. споделих своя практика за урок от природоматематическата област на тема: „Кучето – моят домашен любимец“ (STEM). Идеята дойде от едно изследване сред учениците, на които преподавам. Проверих колко от тях имат домашен любимец и каква част от животните са кучета. Оказа се, че повече от половината ученици, имащи домашен любимец, се грижат за кучета. И така се заредиха задачи, поставящи проблем, и решения, представени под формата на презентации. Те бяха свързани със следните теми: най-често срещаните породи (Калина Петрова и Калина Терзиева), грижи, обучение и възпитание на кучето (Александър Вълчев и Николай Ерменлиев). Божидар Йорданов направи таблица, в която бяха описани разходите за няколко различни породи кучета за месец. Доротея Минкова и Дария Лачева разказаха от какво най-често боледуват любимците. А Доротея, чиито родители са ветеринарни лекари, донесе и показа на всички как изглежда кучешкият паспорт.
По време на часа поставих допълнителни задачи на някои от учениците. Жана Постълуейт се зае да сглоби куче от кръгови сектори и да изчисли сбора на всички обикновени дроби в секторите, а Ангела Лалева и Рая Бекярова изработиха постер със съвети и тематична кръстословица.
А след последната задача дойде моментът да си поговорим и за бездомните кучета. Презентацията, която беше подготвил Венелин Бъчев, беше емоционално въздействаща. Изречението: „Никое куче не иска да е бездомно!“ ще запомним завинаги.
За мен този урок беше предизвикателство, а оттам – радостта, че учениците сами пожелаха да търсят материали, да изработват презентации и да представят идеите си, която ми създаде усещане за удовлетвореност от цялата творческа дейност.
Отдъхнах си!
Получи се, както го бях замислила. А какво остана ли? Може би едно кученце ….
Но, следващия път! До следващия път!
Нели Георгиева – учител по математика



















