Книга от миналото
Как ще четем в бъдеще? Ще има ли печатни книги и след 100 години? Или електронните напълно ще ги изместят и хартиените издания ще бъдат забравени? Какво вещае дигиталната епоха за бъдещето на четенето? Библиотеките ще бъдат ли забравени?
Все повече ни вълнуват тези въпроси относно ограмотяването и опознаването на света чрез книгите, затова учениците от 3в клас, решиха да спрат да мислят за малко какво ще бъде и отправиха поглед към това какво е било.
На 25 април се проведе среща в училищната библиотека под надслов ,,Книга от миналото“, която бе посветена на прашните забравени стари книги. Там третокласниците, с любезното съдействие на библиотекарката г-жа Гинка Русанова, се докоснаха до четива, които отдавна бяха преполовили един човешки живот. Огромен интерес предизвика 80-годишното издание на българската история в три тома с прекрасно запазени карти на България от различни периоди в историята. Няколко деца предизвикаха себе си да четат от книга, издадена в онези времена, когато се е използвал старият български правопис. Разгледаха се книги, издадени преди 90 и повече от 100 години, а библиотекарката разказа за тяхното приложение.
Учениците също взеха участие в този час, като някои от тях се бяха подготвили със старинни книги, вестници, документи, готварски книги и модни списания от далечното минало, които са били четиво на техните майки, бащи, баби, дядовци и прадядовци. Всеки разказа накратко за своето парченце от миналото, а останалите ученици разлистваха с интерес пожълтелите от времето страници. Успяха да видят как е изглеждало удостоверение за завършен първи клас от 1967 година, докоснаха се до роман на повече от век с обшити с кожа корици, разтълкуваха думи от български тълковен речник на повече от 50 години, разгледаха детски книжки, които са чели техните майки и бащи, когато са били на тяхната възраст. Госпожа Михаела Христова, също се беше подготвила с нещо старо, което бе наследила от своята баба. Тя показа на своите ученици читателския дневник на баба Розка, който дневник ги смая със своите красиво изписани текстове и рисунки. Седемдесетгодишният читателски дневник им напомни, че лятото наближава и че съвсем скоро ще започне и голямото четене.
Хубавата книга никога не ще те разочарова, колкото и стари да са нейните страници. Книгите са най-тихите и най-верните приятели, те са най-откритите и най-мъдрите съветници, и в същото време най-търпеливите учители.
Госпожа Михаела Христова – класен ръководител
Госпожа Гинка Русанова – библиотекар
