Екскурзия на 9б

Екскурзия на 9б

Развълнувани потеглихме от Плевен в 8 часа. По време на пътя слушахме музика, пяхме, обсъждахме колко сме нямали търпение и слушахме беседата на екскурзовода. Той ни разказваше за Ловеч, после за Севлиево, а когато пристигнахме – и за Търново! Велико Търново се оказа град, който се хареса на всички ни. С богата история, завладяваща красота и собствено излъчване!

Първата ни спирка бе музеят на миниатюрите, наричан още „Мини Българи”. В него с намален мащаб са поместени най-известните български забележителности. Много ни харесаха сградите, които не бяхме виждали досега, че дори и тези, които бяхме. Направихме си купища снимки, но най-много се снимахме при Панорамата. Кога иначе ще я видим? Допаднаха ни и песните на Лили Иванова, които звучаха от колоните. Не пропуснахме и да изрецитираме „Опълченците на Шипка” и „Хаджи Димитър”, придружени от други посетители. И така, вече умиротворени се отправихме към църквата „Св. Четиридесет мъченици”.

Тя бива построена по времето на цар Иван Асен II, в чест на битката при Клокотница. Научихме, че земетресение я е разрушило, после е възстановена. По-късно пък, когато сме били под турско владичество, изпълнява ролята на джамия, а след Освобождението отново става български храм. Видяхме и мястото, където е положен гроба на цар Калоян и колоната, ознаменуваща битката при Клокотница. Беше ни много интересно и когато ни разказаха за пророчество на баба Ванга. Тя е казала, че България ще тръгне нагоре, когато тази църква бъде реставрирана. Дали ще се сбъдне?

Ходейки, стигнахме до Владишкия мост, при който отново ни бе изнесена беседа от екскурзовода, но която не слушахме много. Бяхме пленени от величието на моста. Той е дървен и е много красив, тъй като от него може да се види най-зашеметяващото на града – река Янтра, крепостта Царевец и малките старинни къщички. И там не лиспваха снимки!

Следващата ни спирка бе музея на восъчните фигури. Няма да излъжа, ако кажа, че докато разглеждахме фигурите, през цялото време очаквахме те да се раздвижат! Толко реалистично направени, сякаш истински хора седяха пред нас! Имаха бръчки, мигли и дори изпъкнали вени! Беше уникално преживяване да видим как са били облечени и какво са правели хората от Средновековието. Можем да се похвалим, че сме били на метър от цар Калоян и Иван Асен II. А пък жената, която работеше там и ние често разпитвахме, не пропусна да ни похвали колко послушни и ученолюбиви сме били. Но ние си го знаехме! Ние не сме най-добрите, но по-добри от нас няма!

Последва разходка и обяд, а по-късно се отправихме към Трявна. По пътя отново слушахме беседите на екскурзовода за град Килифарево, за Прохода на републиката, за село Вонеща вода и произхода на името му и връх Панагюра. Настаняването, вечерята и нощувката минаха спокойно, но нормално – бяхме много изморени.

Следващия ден прекарахме в Трявна. В този мъничък град сякаш времето е спряло! Посетихме храма „Св. Архангел Михаил”, а след това и Славейковото школо. Мисля, че там най-много ни хареса. Настаниха ни в една малка класна стаичка и ни разказаха за начина на учене, за наказанията и наградите, за начина на писане и още много други неяа от училищния живот. Зарадвахме се, че ние не сме подложени на толкова много правила, както са били учениците от 19-ти век. Разгледахме и старинни уреди и картини на Димитър и Никола Казакови.

Минавайки по площад „Капитан дядо Никола” изслушахме още една беседа на екскурзовода, който май знае всичко, и минахме по Каменния мост. Влязохме в Даскаловата къща, където се впечатлихме от дърворезбата. Разбрахме и защо се нарича „Къщата със слънцата”. Калфата Иван Бочуковеца заявил, че може да направи по-хубав таван от майстора Димитър Ошанеца и двамата се обзаложили. Работили 6 месеца и накрая дошли най-големите майстори, за да преценят кой е направил най-хубав таван. Много харесали Юлското слънце на калфата и му дали призванието „майстор”, но Майското слънце на майстора било толкова хубаво, че то спечелило облога и майсторът бил отличен с по-високо звание.

Много искахме и да видим Славейковата къща, но тя бе затворена. Това не попречи на екскурзовода да ни изнесе още една беседа за него, а ние пък да изрецетираме „Изворът на белоногата”. Остатъка от деня прекарахме в разходки и купуване на сувенири и бяло сладко.

Следващия ден потеглихме с автобуса към Дряновския манастир. По пътя изслушахме още от знанията на екскурзовода (този човек е като ходеща енциклопедия!) за село Дончовци, посмяхме се на село Торбалъжи, Боженци и Дряново. И влязохме в Дряновския манастир, където отново последваха беседи и разкази. Запалихме свещички и разгледахме животните, които бяха там. Понито и пауните бяха най-голямата атракция. А след Дряновския манастир поехме към пещерата „Бачо Киро”, която ни изненада с възрастта си и образуванията си. Попяхме и навръщане обядвахме.

Така ние, 9б, си прекарахме страхотно с класния ни ръководител Галина Димитрова и училищната психоложка Дарина Илиева, които не пропускаха да ни разказват интересни истории от своя живот, а ние ги слушахме с интерес. Видяхме и разбрахме много и затова останахме удовлетворени. И веднага щом пристигнахме в Плевен бързахме да се приберем, защото…ни чакаше класно по математика на следващия ден!

Зина Махмудова 9б

Още новини