Едно интервю с Мадлен Алгафари

Както вероятно сте забелязали, г-жа Мадлен Алгафари – известен български психолог и терапевт, е редовна гостенка на СОУ „Иван Вазов“. На 13 юни тя за пореден път посети училището ни за среща с учители и ученици. Оказа се, че и за двете групи времето с нея е било ползотворно, а и доста приятно и интересно. Ето защо аз реших да се срещна с г-жа Алгафари и да ѝ задам няколко допълнителни въпроса.

Ето какво сподели тя:

– Защо се спряхте точно на тази сфера- психологията, как си избрахте тази професия?

Явно тя ме избра, не аз нея. Аз исках да уча етнография. Майка ми е етнограф и обикалях с нея още като ученичка по разни села и паланки, на бабите по скриновете и мазетата, и беше толкова магично, мистично и приказно… Но просто балът ми стигна за психология и така се озовах в психологията, но не съжалявам.

 

– Вие сте била първенец на випуска?
– Така е, да.

– С какво професията ви ви носи най-голямо удовлетворение?
– Първо, аз мисля, че добре боравя със словото като инструмент. Всеки има някакви дадености и аз умея това- други работи не умея, това мога. Тази професия има като основен елемент словото. Имам и друг занаят с актьорство и режисури и така нататък, и друга диплома, и ми дава възможност да съчетая артистизма и прозорливостта в едно, защото много работя с това. Плюс това терапията е психотелесна, тоест работя и с тяло, и с душа едновременно. За мен това е единствената форма на терапия и някак си се намирам, много се намирам…, макар че все по-свойско ми става писането.

– Вие имате богат опит. На какво ви е научила професията ви?
– На страшно много неща. Чисто професионални- диагностични, алгоритъм при лекуване на всякави неща, но и на много лични. Например на много търпение- едно от личните неща, които съм научила е търпение. Широкоспектърно мислене- нищо не е еднополюсно. Например един път виждаш нещо и реагираш по един начин, после- по друг, просто го виждаш от друга гледна точка. Тоест няма абсолюти, това научих. Научих да отстоявам личното си пространство. На това много мои клиенти все още ме учат, защото аз съм малко тип Майка Тереза, която спасява, огрява и понякога буквално не мога да си отстоя личното време за семейство, за себе си. Терапията ми- защото не можеш да станеш терапевт, ако не си бил и пациент докато се учи четири години, ме научи да казвам „Не“, научи ме да моля за помощ, да си признавам грешки. А също и еротиката- бях супер дървена. Много разтваряне на радиуса, чисто поведенчески, във всички посоки.

– Вашата професия изисква разбиране към човека отсреща. Какво се случва, когато не сте на една и съща вълна, не сте в подходящо настроение? Как се справяте в подобни случаи?
– Казвам каква ми е вълната, обяснявам. Има и доза професионализъм в това да останеш емпатиен без да се идентифицираш с човека, което времето и опитът също изграждат. И умението да си тук и сега, това е изключително ценно качество. Тоест, ако в момента пълня чушки, пълня чушки и нищо друго не правя. Ако в момента говоря с теб, говоря с теб и нищо друго не правя. Тоест да оставя всичко друго да става фон, ти да си фигурата. Това е едно много спасително умение, което прави изключително пълноценен живота, защото ако аз съм 100% тук с всичките ми сетива ще изживявам на 100% всичко, което се случва в този момент. Няма да съм половината вкъщи, другата половина някъде в бъдещето, в миналото. Така че това е едно умение, което се тренира.

– Успявате ли винаги да бъдете на 100%?
– Не, нали съм жив човек! Тогава го казвам, тогава заявявам, тогава обяснявам. Например както, когато ме бяха обрали наскоро. Отидох пред група и казах на хората: „Сега вие мен терапевтирайте, защото си бяхме вкъщи и те влязоха“- тогава показвам, че и аз съм жив човек.

– Тези срещи в нашето училище част от проекта „Училище за родители“ ли са?
– Не, това си е инициатива на вашия директор. Понеже три години нашият институт имаше договор с МОН- една кампания, която се казваше „Участвам и променям“, и аз и още мои колеги бяхме в много различни училища в България в групи с учители, родители и деца. Училищата се избираха от МОН, а г-н Митев е решил по своя инициатива, защото МОН не е посочило вашето училище. Те не са избирали по някакви приоритети, вероятно е на някакъв случаен принцип, не знам… Но в този смисъл е похвално, че вашият директор е решил, макар и да не е попаднало училището ви в онзи списък, да си поиска такава отделна инициатива. При всички положения е нещо, което, макар и на малки дози, е много полезно.

– Вие се срещнахте с учителите, а след това и с нас, учениците. Защо настояхте да сме отделно, с нас да не присъстват учители?
– На първата година ние правихме съвместни групи- учители, родители, деца. Видяхме, че децата винаги са спечени, а супер умни, добри, и свестни. Обаче когато ги има и двете инстанции- авторитетът родители и учители, никой не ги чува. Просто седите в ъгъла и мълчите, не го казвам към вас адресирано, но средно за поколението. Затова разделихме групите, за да може да има свобода в изказването. Би трябвало да може да е така и в присъствието на учители и родители, това ще е идеалното, към което се стремим след няколко поколения. А иначе това не е първа среща, аз вече идвам година и нещо- понякога и с учители, и с родители, и с ученици от различните класове. Миналия път бях с по-големите, темата беше сексуалност.

– А имате ли изразени предпочитания с кого обичате да работите- деца или възрастни хора?
– С всички хора работя. Понеже имам и куклен театър като образование, нямам проблеми с деца да работя- с играчки, с кукли, то така се и работи.

– Ще се видим ли пак наесен?
– С удоволствие! Предполагам вече стана традиция, това го казват и учителите- и те имат нужда. Така че радвам се, че нещичко все ще ви остане, което при всички положения ще е нужно в живота. Както вчера например една моя клиентка напуска България и аз я питам: „Добре де, какво ще си вземеш от цялата терапия?“ . Тя ми каза нещо, с което супер ме заби, но за нея било много важно. Каза: „Аз разбрах, че ако съм гладна, вафлата няма да дойде при мен, трябва аз да си я намеря“. Това е един извод, супер! Който има потребност, той се движи, това е начинът, ако уважаваш себе си. Иначе чакай някой друг…

 

Силвия Тачева, 10и клас

 

Back to top button