Една разходка из историята и природата на България

Казват, че последната година в училище е най-емоционална, а общите пътувания са тези, които остават в сърцата ни завинаги. Преди броени дни 50 дванадесетокласници от нашето училище замениха класните стаи с вълнуващ маршрут, изпълнен с много смях и нови открития.

Приключението ни започна рано сутринта на 19.04.2026 г. от Плевен. Нашата крайна дестинация беше град Велико Търново – столицата на Второто българско царство, университетски център, който предлага исторически забележителности, кокетни магазини и тихи улички с поглед към миналото. Първата ни спирка беше паркът „Мини България“, открит през 2017 г. Той представлява минимодел на над 50 български емблематични сгради. Там, сред макетите на най-значимите ни забележителности, успяхме да разгледаме цялата страна само за час. Някои сгради вече познавахме, а други виждахме за първи път. Хубавото е, че към всеки макет има и възможност за аудиоразказ, така че получихме допълнителна информация за обектите. Старата столица ни посрещна със своя неповторим дух – имахме време за разходка по калдъръмените улички, вкусен обяд и разбира се, за по някой сувенир за спомен. Особено привлекателна за нас беше Самоводската чаршия с уникалните дюкянчета и занаятчийски работилнички. Впечатляващи са Царевец и паметникът на Асеневци с  градската картинна галерия. Видяхме и сградата на Учредителното събрание, където се е подписала Търновката конституция.

Следващата ни дестинация беше спокойствието на Петропавловския манастир край Лясковец. Мястото ни зареди със своята тишина и красота, преди да се отправим към хотела за заслужена почивка. А вечерта? Тя беше запазена за нас! С помощта на диджей и много танци превърнахме вечерята в истинско парти, което продължи до късно и доказа, че нашия випуск знае как да се забавлява заедно.

Вторият ден започна спокойно с обща закуска, след което се пренесохме в красивото село Арбанаси. Старите къщи и панорамните гледки към Търново бяха перфектният фон за стотици снимки. Търново ни очарова със своя старинен и съвременен дух.

За финал на нашето пътешествие природата ни подари своя най-добър кадър – Хотнишкия водопад. Шумът на падащата вода и тюркоазеното езеро бяха идеалното място за почивка и споделени мигове, преди да потеглим обратно към дома.

Прибрахме се в Плевен малко по-уморени, но много по-сплотени. Тази екскурзия не беше просто поредното пътуване, а един от онези моменти, в които осъзнаваш, че приятелствата от училище са най-ценният багаж, който ще вземем със себе си след завършването.

Виолета Крумова 12д