Един прекрасен ден

С нетърпение очаквахме деня на нашата екскурзия. Ето, че той настъпи и потеглихме на път. Денят беше слънчев и топъл. Автобусът – чист и удобен. А ние – весели и щастливи. И така в разговори и шеги стигнахме бързо във Велико Търново. Нашата пешеходна обиколка започна с разходка из хълма Царевец – главна крепост по време на Второто българско царство, когато Търново е била негова столица.

Отправихме се към главния вход, който е изграден върху тясна скала с пропаст и от двете страни. Минахме през три последователни порти. Пред първата видяхме останки от подвижния дървен мост. На втората врата има дълги остри шипове и отбранителна кула. Тези, които успявали да преминат през първите две порти, били посрещани със стрели от кулата на третата порта, изстрелвани с арбалети.

Вдясно от входа се издига кулата, в която е бил затворен и намерил смъртта си византийският император Балдуин, пленен от цар Калоян в битката при Одрин.

По хълма нагоре разгледахме руини и останки от сгради и каменни стени. Стигнахме до плочата, на която са изписани имената на Търновските царе от1185 г. до 1393 г. Това е времето от въстанието на Асен и Петър до падането на Търново.

Изкачихме се до царския дворец, който заема централно място на хълма. Видяхме и Патриаршията , която се намира на най-високата част.

Следващата забележителност, която посетихме е музей „Възраждане и Учредително събрание“. Разгледахме залата, в която се е провело Първото Народно събрание. Видяхме и златния звънец, с който е дадено неговото начало. В музея се съхраняват много книги и униформи на руски и турски войници.

Оттам се отправихме към Самоводската чаршия, която представлява дълга улица с много магазинчета и работилници за медни предмети, сувенири, кадаиф и др. На нея се намира и ханът на хаджи Николи – построен от майстор Кольо Фичето.

По пътя към центъра не пропуснахме да минем покрай един от символите на Търново – къщата с маймунката. Това е една великолепна сграда, обявена за архитектурен паметник и превърната в музей.

Насладихме се и на красотите на река Янтра, която тече тихо и спокойно, нищо неподозираща, че може би е единственият свидетел на събитията от онова време. Свидетел на величието на Асеневци, на възхода на българската държава и самоотвержеността на патриарх Евтимий, ръководил отбраната на Търново.

Изморени, но впечатлени отпътувахме за родния ни град Плевен. Иска ни се пак да се повтори тази екскурзия.

Беше наистина прекрасен ден!

 

Даниела Данаилова, Александър – IV“г“ клас
Александра, Роберта, Виктория, Ивайла, Йоанна – IV“д“ клас

 

Back to top button